Инфлационно или дезинфлационно влияние ще има коронавирусът?

Вече е очевидно, че първоначалното въздействие на икономическата криза във връзка с Covid-19 ще бъде силно дезинфлационно. Цените рязко паднаха в секторите, които бяха най-силно засегнати от блокирането, включително ресторанти, хотели, авиокомпании и жилища. Освен това неотдавна станахме свидетели на необичайно преминаване на цените на петрола на отрицателна територия, пише за Financial Times Гавин Дейвис, председател на Fulcrum Asset Management.

Следователно основната американска инфлация ще спадне значително под целта на Федералния резерв от 2%, докато еврозоната и Япония ще регистрират отрицателна инфлация в рамките на няколко месеца. Това обаче далеч не е краят на историята.

С намаляването на активността по-бързо и по-дълбоко, отколкото се е наблюдавало през последните няколко века, временният спад на реалното производство от около 20-30% в някои развити икономики не би бил изненадващ. Може да се появи недостиг на доставки, който в крайна сметка да доведе до повишаване на инфлацията. Това става по-вероятно, ако правителствата подкрепят заплатите в блокираните сектори, така че съвкупното търсене да остане сравнително високо.

Макар паралелите между настоящата ситуация и военновременната икономика да са прекалени, може да се направи връзка с британския дебат относно инфлацията, възникнал в първите месеци на Втората световна война.

Джон Мейнард Кейнс пише изключително влиятелна брошура през 1940 г., озаглавена „Как да платим за войната“. Дотогава той, разбира се, вече е станал известен с настояването, че експанзионистичната фискална политика трябва да се използва за премахване на дефлацията от 30-те години, независимо от последиците за публичните финанси. Но войната промени мнението му за подходящата макроикономическа политика.

Брошурата твърди, че задължителната военна служба в армията на милиони хора ще ограничи предлагането на потребителски стоки, докато военните разходи значително ще увеличат съвкупното търсене. Това неизбежно би създало излишно търсене или „недостиг“ в икономиката.

Кейнс предупреждава, че инфлацията ще се покачи рязко, ако правителството не предприеме бързи мерки за увеличаване на директното данъчно облагане на по-високите доходи (с пределна ставка от 97,5%) и не наложи задължителни схеми за спестяване на по-голямата част от населението. Неговите рестриктивни планове за данъците и спестяванията са въведени чрез бюджета за 1941 г. Наред с въвеждането на дажби за повечето основни потребителски продукти, този бюджет си поставя за цел рамката инфлацията да остане сравнително добре контролирана през останалата част от войната.

Робърт Скиделски предполага, че подобни сили могат да бъдат актуални и днес. Блокирането на труда ограничава предлагането на работници в потребителската индустрия, докато държавните субсидии за заплатите могат да помогнат за поддържане на съвкупното потребителско търсене. Междувременно правителството може да се опита да премести работниците за постоянно извън потребителските сектори - към здравеопазването и други обществени услуги.

Мащабът обаче е много различен. Военните разходи по време на войната увеличиха съвкупното търсене с почти 50 на сто от брутния вътрешен продукт, порядък по-голям от евентуалното увеличение на публичните разходи през идващите години.

Относителното поведение на предлагането спрямо търсенето ще бъде от решаващо значение през настоящото десетилетие. Този въпрос наскоро беше разгледан в значимо изследване на Вероника Гериери и други, актуализирайки кейнсианската теория. Те започват с прост модел, който третира икономиката така, сякаш тя има само един вид производство, и установяват, че неблагоприятният шок в предлагането вероятно ще доведе до по-голям спад в него, отколкото в търсенето. Както твърди Кейнс, това вероятно ще повиши инфлацията. Авторите обаче правят модела по-подходящ за настоящите условия, като приемат, че икономиката се състои от два различни сектора, но само един е обект на блокиране на предлагането.

При такива условия липсата на потребителски стоки и услуги, които обикновено се доставят от блокираните индустрии, може да доведе до общ спад в търсенето. Домакинствата заделят част от парите, които не могат да изразходват в липсващите сектори. Лишени от възможността да посещават ресторанти, хората вместо това не купуват допълнителни автомобили. Те спестяват разликата и общата икономическа активност спада.

Това не постановява непременно, че блокирането намалява търсенето повече от предлагането в пандемична икономика, но все пак констатира, че този резултат би могъл да настъпи и също така може да се запази за дълъг период.

В крайна сметка входящите данни говорят по-убедително от теорията. Инфлацията вече се насочва рязко надолу и правителствата очевидно ще трябва да работят много усилено, за да обърнат тази тенденция.