Как да се разпредели цената на пандемията?

Епидемията често се нарича "голям изравнител", тъй като вирусът заразява хората без оглед на богатството им. Икономическите последици от пандемията Covid-19 обаче ще бъдат много асиметрични, тъй като драконовските блокади за забавянето й засегнаха отделните сектори на икономиката по различен начин, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Засега политиците правилно избягват всякакви дискусии за това как да разпредели цената на кризата, като вместо това дават приоритет на по-високите разходи за смекчаване на шока. Когато обаче извънредната здравна ситуация най-накрая приключи, може да се очаква да се увеличат призивите за гаранции, че изключителните разходи са справедливо разпределени. И макар че е естествено да се прибегне до данъчната система, за да се разпределят загубите по-равномерно, от съществено значение е правителствата да обмислят внимателно какво точно е довело до неравенствата по време на блокадите, за да не влошат нещата неволно.

В нормални времена класическият начин да се мисли за преразпределението на доходите и богатството е да се приеме, че е справедливо тези, които печелят или притежават повече, да допринасят повече за финансиране на обществени услуги като здравеопазване и образование. Данъчното им облагане също помага за държавните плащания към онези в нужда - например под формата на обезщетения за безработица. И макар правителствата по света да имат различни възгледи за подходящото ниво на тези уравниловки, повечето от тях ще се съгласят, че този принцип е правилен.

Въпросът в основата на пандемията Covid-19 е малко по-различен. Неравенствата се пораждат от решения на отделните правителства за спиране на значителни части от икономиката. Бизнесът, който е затворил магазините си, е пострадал тежко, допринасяйки косвено за обществото, като не го излага на вируса. Икономистите наричат ​​асиметрията между тези, които понасят разходите от дадени мерки, и онези, които печелят от тях, „екстерналност“ - и разглеждат това като класически случай за някаква степен на държавна намеса за балансиране на нещата.

Признаването, че се опитваме да се справим с това, трябва да промени начина, по който мислим за преразпределението. Например група икономисти, включваща Еманюел Саез от Калифорнийския университет в Бъркли, призоваха за европейски данък върху богатството, който да помогне на правителствата да намалят нивата на дълга си, който неизбежно ще се увеличи по време на и след пандемията.

Съществуват обаче много практически и концептуални проблеми с данъка върху богатството, включително риска от широкомащабното му избягване, както и това, че той би бил форма на двойно данъчно облагане. Най-големият проблем е, че този данък ще се заеме с грешната форма на неравенство: Дори богатите хора могат да понесат част от цената на ограничителните мерки, насочени към изравняване кривата на коронавируса. Например, сравнително богат предприемач, който е спрял фабриката си заради блокадата, ще плаща два пъти за подкрепа на обществото - първо чрез пропуснатото производство и второ чрез данъка върху богатството. Обратното, беден работник в публичния сектор, който си е останал безопасно вкъщи по време на пандемията без риск от загуба на своя доход или работа, изобщо няма да плаща.

По-добра алтернатива би било да се облагат по различен начин гражданите и компаниите в зависимост от това как са се справили по време на блокадата. Стандартната подоходна и корпоративна система за облагане вече прави това до известна степен: ако загубя бизнес по време на пандемията, ще печеля по-малко доходи, което ще намали данъчните ми задължения. Простото повишаване на данъците върху високите доходи може да срещне подобни проблеми като данъка върху богатството. То би могло да удари онези, които претърпяха рязко намаляване на доходите си, защото трябваше да затворят магазини, стига доходите им да са достатъчно високи. Редно ли е да ги облагаме повече?

Един от начините за по-справедливо натъкмяване на данъците би било да се идентифицират секторите, които са останали отворени през пандемията, и да поискаме от тях да допринасят повече. Друг план, разработен от Мишел Болдрин, икономист от университета Уошингтън в Сейнт Луис, предвижда да се наложат по-високи данъци върху тези, чиито доходи са се увеличили или останали същите през 2020 г. в сравнение с предната година. Ще трябва да има изключения: например лекарите и медицинските сестри работят усилено и излагат живота и здравето си на опасност по време на пандемията. Те заслужават бонус, а не увеличение на данъка. Такова би било оправдано за тези, които са запазили доходите си, докато са работили от дома си.

Тези предложения са изправени пред практически проблеми. Определянето кой точно трябва да плати за екстерналността на блокадата няма да е лесно. Правителствата не трябва да обсъждат нови данъци, камо ли да ги въвеждат, докато световната икономика преминава през дълбока рецесия. Дори само приказките за по-високи данъци ще подтикнат гражданите да спестяват повече, задълбочавайки кризата.

Ако в бъдеще правителствата искат да използват данъчното облагане, за да помогнат на губещите от пандемията и да допринесат повече за плащането на колосалната публична сметка, те трябва да бъдат много внимателни при определят на истинските победители. Политиците не трябва да се оказват „некомпетентни изравнители“, нанасяйки допълнителна болка освен онази, която вирусът ще е причинил.