Независимостта на централните банки може да не устои на коронавируса

В действителност след 2008 г. централните банки се изправиха пред дилема. Те биха могли да бъдат сдържани и да бъдат обвинявани, че оставят икономиките си да стагнират; или биха могли да бъдат смели и да навлязат във фискалната и политическата сфера. Те направиха второто, като извънредната ситуация с коронавируса ги изтласка много отвъд тази линия.

Досега Фед реагира на пандемията бързо и всеобхватно - много по-гладко от Конгреса или администрацията, проявявайки технологична енергия и експертиза в най-чист вид.

Централната банка на САЩ намали основния си лихвен процент до диапазона 0-0,25% и обеща, че ставката ще остане ниска за неопределено време („докато не сме уверени, че икономиката е издържала на последните събития“). Федералният резерв обяви нова неограничена програма за изкупуване на облигации и разшири обхвата на допустимите ценни книжа. Фед облекчи някои регулаторни изисквания. Той възроди и разшири програмите за кредитиране, разработени след срива през 2008 г. в подкрепа на банките, финансовите пазари, корпоративни заематели и домакинствата. Централната банка предприе действия в помощ на щатите и градовете под финансов натиск. Миналата седмица Фед обяви нова програма за кредитиране на бизнеса в размер на 600 милиарда долара, която ще изкупи 95% от квалифицираните заеми, отпускани от банките на малки и средни компании.

Въпреки забележителния си мащаб тези мерки все още добре пасват на аполитичната позиция на Фед. Те могат да се разглеждат като технически инициативи за подкрепа на финансовите пазари, като същевременно се поддържа притокът на кредити към икономиката. Подновеното изкупуване на облигации е частично изключение. То тества политическата граница, но не прекалено, тъй като се счита за необходимо и вече е познато.

Новият политически проблем на Фед ще възникне по-късно - поради големината на фискалните интервенции, които тепърва започват. Наскоро президентът подписа законопроект от стимули, предлагащ около 2 трилиона долара нови разходи, приблизително с половин трилион повече от комбинираните мерки, приети в отговор на финансовата криза. И това едва ли ще бъде достатъчно. Ако имаме късмет извънредната ситуация с коронавируса може да приключи след няколко месеца и последващото възстановяване може да бъде силно, но в краткосрочен план икономиката ще се свие драстично.

Блокирането изглежда със сигурност ще причини най-големия краткосрочен спад на БВП, който икономиката някога е преживявала, като темповете на последващото възстановяване е трудно да се предугадят. Що се отнася до мнението, че публичните разходи трябва да се увеличат, за да защитят милионите работници, които са съкращавани или пускани в принудителен отпуск, разходите в новия законопроект за стимулите няма да са достатъчни. Конгресът вече обсъжда допълнителни мерки. По-късно, подкрепата за възстановяването, след като епидемията вече е под контрол, ще изисква допълнителни публични разходи, а увеличаването на данъците за покриване на вече изразходваните средства най-вероятно ще трябва да бъде забавено. След рецесията през 2008 г., и преди да удари пандемията, нетният държавен дълг на САЩ се увеличи от 38 процента от брутния вътрешен продукт на 79 процента. През идната година, а може би и след това, той ще скочи още.