Как да не убием икономиката при следващата пандемия?

След срива на икономиката много предприятия ще изпитват редица ликвидни и финансови затруднения, което ще изкушава техните собственици и мениджъри да прибягват до сенчести практики, защото кризисните условия след пандемията няма да им позволяват да си плащат всички данъци.

Сривът на икономиката, заетостта и доходите винаги води до спад в качеството на обществените услуги, ерозия на ценностите и увеличаване на престъпността, което има абстрактна, но изключително висока цена, която също трябва да бъде част от уравнението и е добре да не се плаща, ако може.

Щом бюджетът на България може да си позволи финансово подобна държавна отпуска, значи всяка друга държава би могла да го направи. Ако е нужно финансиране на бюджета на която и да било държава по света, може да има глобални финансови механизми и регламенти за финансова подкрепа и солидарност.

Цената, платена от бюджета за поставяне на икономиката на пауза, дори и да трябва да се финансира с дълг, след това много бързо ще бъде възстановена от работещата на същи обороти икономика, както отпреди паузата.

Какво ще работи по времена пауза на икономиката?

Разбира се, някои сфери и краен брой индустрии и бизнеси ще трябва да функционират, за да се поддържа функционирането на държавата и живота на хората. Това ще бъдат държавният апарат и институциите, които ще работят изцяло онлайн в случаите, в кои-то наистина ще е нужно да правят нещо по време на държавна от-пуска за карантина. Който работи, ще получава пълното си възнаграждение, а останалите – само възнаграждението за държавна отпуска.

Сферите и индустриите, които ще трябва да функционират по време на пандемия, са:

1. Здравеопазване – трябва да работи на 100+% и лекарите ще получават пълно възнаграждение и премии, а болниците – всичко необходимо, за да се справят с овладяването на пандемията;

2. Образование – трябва да работи на 100%, с дистанционна форма на обучение, и учителите ще получават пълно възнаграждение;

3. Ред и сигурност – трябва да работи на 100%, за да се осигурява строгото функциониране на карантината, а полицаите и армията ще получават пълно възнаграждението

4. Енергетика – трябва да работи на 100%, където хората ще получа-ват пълно възнаграждение, а финансирането на енергийните дружества ще се извършва чрез банковия сектор, в т.ч. с държавна гаранция, срещу бъдещите разсрочени вземания от всички потребители – например за 12 – 24 месеца върху текущите им сметки;

5. Комуникации – трябва да работят на 100%, където необходимо работещите ще получават пълно възнаграждение, а финансира-нето ще се извърши по същия начин, както в сектор енергетика;

6.  Хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, както и веригите им за доставки, ще работят в значителна степен и ще се финансират от покупките на хората в държавен отпуск.

7. Товарен транспорт и логистика – трябва да работят до степен да задоволяват нуждите на работещите по време на пандемия индустрии и отделни бизнеси;

8.  Финансовият сектор също ще трябва да работи до степента да финансира индустриите, които работят, а хората и бизнесът ще са освободени да плащат текущите си лихви и главници, за сметка на бъдещото им законово разсрочване (за лихвите) и отместване (за главниците). Със сигурност финансовият сектор ще бъде подложен на изпитание, от гледна точка на паричните потоци, но без съмнение ще се справи.

Разбира се, предприятия, които обслужват работещите индустрии, също ще трябва да работят в известна степен, но всички тези изключения са краен брой и могат да бъдат определени и законодателно дефинирани как да функционират по време на държавна ваканция за карантина.

За да е работещ и приложим моделът, той трябва да се прилага от всички държави еднакво и едновременно

За да е работещ и приложим моделът на поставяне на икономиката в пауза, той трябва да е възприет от всички държави по света, защото, ако част от тях го прилагат, а част от тях не го прилагат, то тогава икономическата криза отново е неизбежна.

Тоест, ако половината държави в Европа го приложат, в т.ч. Франция и Италия, но другата половина, в т.ч. Германия, Испания и Англия, не го приложат, то икономиките на вторите няма да започнат от там, докъдето са стигнали, а от там, докъдето са се свили. Това неминуемо ще доведе до свиване на икономиките и на първите, защото намалението в заетостта, доходите и потреблението във втората половина държави непременно ще се отрази в посока на намаление на заетостта, доходите и потреблението на първата половина държави.

Прилагането на модела за тази криза вече е невъзможно, защото всички държави взеха различни мерки, които, в края на краищата, необратимо ще доведат до срив в техните и в глобалната икономика. Прилагането на модела ще е възможно за бъдещи пандемии, но само ако предварително е регламентиран и всички са се съгласили с него.

Моделът е възможен, ако е възприет от всички държави по света, защото само така ще се гарантира незабавното възстановяване на потреблението, което ще продължи да поддържа заетостта, до-ходите и потреблението отпреди карантината и няма да промени дългосрочните планове на хората и бизнеса, а само ще ги постави на пауза за периода на пандемията.

Моделът е едно от възможните решения за световните лидери реално да убедят хората, че за в бъдеще подобна пандемия не може да се отрази по този начин на обществения и икономическия живот,както COVID-19. Това реално ще успокои хората и те ще могат смело да мечтаят и да правят дългосрочни планове и инвестиции, без да се притесняват, че една сезонна пандемия може да изпепели техни-те мечти и планове.

Моделът може да се прилага както за една държава, в която възниква епидемията, в регион от държави, в които епидемията се е разпространила, и в повечето държави по света, когато епидемията се е превърнала в пандемия.

Най-важното условие, за да работи моделът, е, че след като се приложи в една държава (първата заразена държава), след това трябва да се приложи и във всички останали държави, ако заразата или пандемията налагат мерки за карантина в тях.

Ако моделът не се приложи в първата заразена държава и тя е с размерите на Китай или САЩ, след това прилагането му от следващите заразени държави може да се окаже безсмислено или с малък ефект, защото сривът на толкова големи икономики неминуемо ще свие икономиките на държавите по целия свят.

След възстановяването от икономическата криза вследствие на COVID-19, ще може по-точно да се изчисли дали и колко по-ефективен би бил моделът

Моделът на този етап е много принципен и с минимални детайли, и в този смисъл не претендира да е завършена панацея за икономиката по време на извънредни мерки за овладяване на пандемия или друг подобен катаклизъм, но си заслужава да се направят повече анализи и изчисления и ако има работеща вариация на модела – той да се възприеме като възможен вариант за съхраняване на икономиката и обществото при пандемия или катаклизъм, който изисква карантиниране на обществото

След приключване на възстановяването от икономическата криза в резултат на пандемията от COVID-19 ще могат да се направят много точни изчисления каква е била цената за възстановяването на икономиката, заетостта, доходите и потреблението и какви са били преките и косвените загуби за финансовия сектор, компаниите и държавните бюджети.

След това тези разходи ще могат да се съпоставят с цената на модела за поставяне на икономиките в пауза и едва тогава да се направят изводите дали и в каква степен той е по-добър и по-ефективен за икономиката и обществото.

Развитието на модела до ниво приложимост ще изисква задълбочена разработка на много елементи и детайли, което ще е обект на безброй анализи, дискусии със заинтересовани страни, изчисления и т.н.

*Емил Попов е групов управляващ съдружник в Kreston BulMar  - една от най-големите счетоводни компании в България. Той е магистър по финансов мениджмънт и основател на практиката на Kreston BulMar в България през 1996 г. Има задълбочени познания по финанси, счетоводство, данъци, право и корпоративно управление. Лицензиран оценител на търговски предприятия и интелектуална собственост. Зад гърба си има стотици професионални публикации и обучения по счетоводство, данъци, финанси, мениджмънт и лидерство. В над 20-годишната си професионална кариера има натрупан изключителен опит в решаване на сложни бизнес казуси, преструктурирания, сливания и придобивания на компании с различни размери и от различни индустрии. От 2014 г. е член на Управителния Съвет на Българската Търговско Промишлена Палата.

Изложеното в настоящия материал се основава на приложимото и действащо българско и европейско законодателство.Изводите, твърденията и изявленията, направени в него, са лично мнение на автора/авторите. Този материал не представлява становище или консултация по конкретен казус и автора/авторите не носят отговорност за начина, по който читател би го приложил в конкретна ситуация.