Как да не убием икономиката при следващата пандемия?

Емил Попов*

Вероятно вече никой няма съмнение, че икономическата криза, в която навлиза глобалната икономика заради мерките срещу пандемията от COVID-19, ще е много по-тежа от финансовата криза през 2008 г. Това поставя много въпроси пред световните лидери и икономисти как да не се допуска икономическа криза при следваща пандемия.

След пандемията с COVID-19 вероятността от внезапна поява на подобна зараза е вече много реална, при това дори да се случва много често (всяка година или през година) и дори едновременно с няколко вируса. Тази реалност ще пречи на спокойното и дългосрочно планиране и инвестиции както от страна на хората, така и от страна на компаниите – защото несигурността, че една пандемия може да срине доходите и бизнеса им, ще ги прави много, много предпазливи. 

Такава предпазливост от дългосрочни инвестиции ще забавя развитието и растежа на икономиката, ще забавя развитието на обществените отношения, ще забавя повишаването на доходите и стандарта на хората и е много вероятно да срива обществения ред и ценности и да поражда социални проблеми.Затова е нужно да има глобален, предварително регламентиран план за действие, дори при поява на опасност за нова пандемия – как да се действа така, че да не се допусне икономическа криза и спад на заетостта, доходите и потреблението не само в държавата, в която е възникнала, но и по света като цяло.

Икономиката трябва да се поставя на пауза, за да се избегне нейният срив по време на пандемия

За да се преодолее несигурността в доходите и инвестициите от разрушителния икономически ефект на мерките за справяне с една пандемия (или природен катаклизъм), трябва да се приложат работещи решения, при които периодите на драстични ограничения за ударно овладяване на заразата (един, два или дори три месеца) да поставят икономиката на пауза, а не да я разрушават, както в на-стоящия случай с COVID-19.

Тоест, след преминаване на драстичните ограничения за овладяване на заразата,  икономиката, заетостта и потреблението трябва да продължат от там, докъдето са спрели, а не от там, докъдето са се сринали в резултат на ограничителните мерки. Колкото едно такова решение да изглежда трудно или невъзможно, на мен ми изглежда постижимо и възможно.

За да продължиш един процес, който се налага да спреш от там, докъдето си стигнал, трябва да приложиш някакъв подход за мигновен стоп и пауза на процеса в продължение на нужното време, за да направиш нещо коренно различно, след което стартираш отново и продължаваш процеса от там, докъдето си стигнал.

Горе-долу така изглеждат нещата, когато вкъщи гледаш филм на DVD плейър или по Netflix и трябва да отидеш до тоалетната – поставяш филма на пауза, отиваш до тоалетна и когато пуснеш филма отново, той продължава от там, докъдето е спрял, а не от там, докъдето е стигнал, докато си бил в тоалетната (както беше в ерата преди видеокасетофоните) и единственото нещо, което си загубил, е времето, което си използвал да отидеш до тоалетна.

В ерата преди видеокасетофоните и Netflix, ако ти се доходи до тоалетна, докато гледаш филм, трябваше да избираш между алтернативите или да пропуснеш вероятно най-интересната част от филма, или да поставиш на изпитание здравето си, като задържаш нещо отровно, което трябва да изхвърлиш от организма си.

Настоящата ситуация с икономиката не е по-различна от времето преди видеокасетофона и Netflix. Сега ние трябваше да избираме между алтернативите: или хората да умират, за да запазим икономиката, или да запазим живота на хората и да сринем икономиката. Естествено, че животът и здравето на хората са по-важни, но според мен можем да постигнем и двете неща едновременно – и хората да са живи и здрав, и икономиката да не пострада.

Идеалното решение в тази ситуация беше да поставим икономи-ката на пауза, докато решим проблема със здравето и живота на хората, след което да я стартираме от там, докъдето е спряла. Така единственото нещо, което щяхме да „загубим“, щеше да е само времето, което е нужно, за да съхраним здравето и живота на хората.

Ако след времето, нужно да се осигури здравето и живота на хората при пандемия, икономиката може да продължи от там, докъдето е спряла, никой човек или бизнес на земята нито ще се вълнува или притеснява колко често ще ни връхлита пандемия, нито колко време ще е нужно, за да се справим с нея. Това няма да спира хората и предприемачите да мечтаят и да правят смели планове и инвестиции за бъдещето.

След пауза в икономиката, за справяне с пандемията, нищо няма да е загубено и всичко ще си продължи, както си е било допреди това – всички работещи преди паузата, след нея ще се връщат на работа със същите заплати, със същия стандарт на живот и със същите навици за потребление, а икономиката и обществените отношения ще продължават да се развиват със същите темпове, както преди паузата.