Как да спрем колапса на световната икономика?

В последното си издание „Световни икономически перспективи” МВФ нарича това, което се случва сега, „Голямата блокада“. По-доброто наименование обаче е „Голямото затваряне“: тази фраза улавя реалността, че глобалната икономика щеше да се срива, дори ако регулаторите не бяха наложили блокади, и може да остане в колапс след тях. Както и да го наречем обаче, едно е ясно: това е със сигурност най-голямата криза, пред която се изправя светът след Втората световна война и най-голямата икономическа катастрофа след Голямата депресия от 30-те години.

Светът навлезе в този момент с разделения между великите сили и некомпетентност на най-високите нива на управление с ужасяващи размери. Ще преминем през това, но в какво ще се озовем, пита се Мартин Уулф на страниците на Financial Times?

Каквато и да е стойността на прогнозите, сега МВФ предвижда, че глобалният БВП на глава от населението ще се свие с 4,2% тази година, което е значително повече от понижението от 1,6%, регистрирано през 2009 г. по време на световната финансова криза. 95% от всички страни ще отчетат отрицателен ръст на реалния брутен вътрешен продукт на човек през тази година срещу 62 на сто през 2009 г., когато силната експанзия на Китай помогна за смекчаване на удара.

През януари МВФ прогнозираше плавен растеж през тази година. Сега очаква срив от 12 на сто между последното тримесечие на 2019 г. и второто тримесечие на 2020 г. в развитите икономики и спад от 5 на сто в развиващите се страни. Оптимистично е, че второто тримесечие се предвижда да е дъното. След това се очаква възстановяване, въпреки че се прогнозира БВП на развитите икономики да остане под нивата от четвъртото тримесечие на 2019 г. до 2022 г.

Този „базов сценарий“ предполага икономическо възобновяване през втората половина на 2020 г. Ако това е така, МВФ прогнозира 3% свиване на глобалната икономика през 2020 г., последвано от 5,8% ръст през 2021 г. За развитите икономики прогнозата е 6,1 на сто спад през тази година, последван от 4,5% увеличение през 2021 г. Всичко това може да се окаже твърде оптимистично.

МВФ предлага три отрезвяващи алтернативни сценария. В първия блокирането продължава с 50% по-дълго, отколкото в основния. Във втория има втора вълна на вируса през 2021 г. При третия тези елементи се комбинират. При по-продължителни блокади тази година глобалният БВП ще е с 3 на сто по-нисък, отколкото в базовия сценарий. При втора вълна от инфекции световният БВП ще бъде с 5 на сто под основната прогноза за 2021 г. Ако и двете се случат, глобалният БВП ще бъде с почти 8 на сто под базовата стойност догодина. При тази възможност държавните разходи в развитите икономики биха били с 10 процентни пункта по-високи спрямо БВП през 2021 г., а държавния дълг - с 20 процентни пункта по-висок в средносрочен план, отколкото при базовия сценарий.

Не се знае коя прогноза ще се окаже най-точната. Може да е още по-лошо: вирусът може да мутира; имунитетът на хората, които са го прекарали, може да не е траен; може да няма ваксина. Един микроб стъпка цялото ни високомерие, посочва Уулф.

Какво трябва да направим, за да управляваме това бедствие? Един от отговорите е да не премахваме блокадите преди смъртността да бъде поставена под контрол. Ще бъде невъзможно да се отворят отново икономиките при бушуваща епидемия и нарастващ брой на починалите, която ще тласне здравните системи към колапс. Дори ако ни беше позволено да потребяваме свободно, или да се върнем на работа, мнозина не биха го направили. Важно е обаче да се подготвим за този ден, като създадем значително подобрен капацитет за тестване, проследяване, карантиниране и лечение на хората. Сега не трябва да се пестят средства за това или за инвестиции в създаването, производството и използването на нова ваксина.

Преди всичко, както уводното есе към доклад на Института за международна икономика Питърсън във Вашингтон относно съществената роля на групата от 20 водещи държави заявява: „Казано просто, в пандемията от Covid-19 липсата на международно сътрудничество ще означава, че повече хора ще умрат". Това е вярно в здравната политика и в осигуряването на ефективен глобален икономически отговор. И пандемията, и Голямото затваряне са глобални събития. Помощта относно здравния отговор е от първостепенно значение, както подчертава в доклада Морис Обстфелд, бивш главен икономист на МВФ. От такова е и икономическа помощ за по-бедните страни чрез облекчаване на дълга, субсидии и евтини заеми. Необходима е огромна нова емисия на специалните права на тираж от МВФ с прехвърляне на ненужните дялове към по-бедните държави.

Вредният икономически национализъм, който движеше Доналд Тръмп през целия му мандат като президент на САЩ и който дори покълна в рамките на ЕС, представлява сериозна опасност. Нуждаем се търговията да тече свободно, особено (но не единствено) при медицинскотото оборудване и консумативите. Ако световната икономика се разпадне, както се е случило в резултат от Голямата депресия, възстановяването ще бъде осуетено, ако не и убито.

Не знаем какво още ще ни предложи пандемията или как ще реагира икономиката. Знаем обаче какво трябва да направим, за да преминем през този ужасяващ катаклизъм с възможно най-малко щети.

Трябва да поставим болестта под контрол. Трябва да инвестираме масирано в системи за управлението й след приключване на настоящите блокади. Трябва да похарчим каквото е необходимо, за да защитим както хората, така и икономическия потенциал от последствията. Трябва да се притечем на помощ на милиардите, които живеят в страни, които не могат да си помогнат. Трябва да помним преди всичко, че в пандемия никоя държава не е остров. Не сме наясно с бъдещето, но знаем как трябва да се опитаме да го оформим. Ще го направим ли? Това е въпросът. Силно се опасявам какъв ще е отговорът, заключава Уулф.