Еврозоната засега е спасена и без еврооблигации

Министрите на финансите от еврозоната спасиха валутния съюз от Covid-19 - поне засега. Те разгърнаха икономически помощи на стойност около 540 млрд. евро. По-важното е, че те не създадоха в движение нови „еврооблигации“ по време на криза без демократична подкрепа, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

Интервенцията обаче е непопулярна сред либералните елити, които са убедени, че пакетът е твърде скромен, за да спаси еврозоната. Европейските страни ще използват Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ), фонд за кредитиране, създаден по време на дълговите кризи след 2010 г., за да предложат 240 милиарда евро за разходи за здравеопазване. За разлика от предишните икономически кризи, този път парите на ЕСМ ще дойдат без условия, изискващи икономически реформи. 

Европейска инвестиционна банка, която е собственост на държавите, ще предостави още 200 милиарда евро във вид на заеми на малки и средни компании, засегнати от икономическата парализа заради пандемията. Държавите членки също ще участват в програма за 100 милиарда евро, която Европейската комисия създава, за да дава заеми на правителства, изправени пред по-високи плащания за безработица.

Този пакет е „малък” само по стандартите на Вашингтон, който хвърля повече от 2 трилиона долара за облекчаване на последиците от коронавируса. Но отговорът на Европейския съюз не се случва изолирано, тъй като държавите членки също имат (или трябва да имат) капацитет да вземат заеми, за да финансират свои спешни мерки. Министрите на финансите на ЕС вече премахнаха лимитите за фискалния дефицит и държавния дълг. Европейската централна банка се включи с програма за закупуване на активи, или количествено облекчаване, на стойност над 1 трилион евро, за да потисне разходите по заемите.

Някои членки на еврозоната и много икономисти искат тя да започне да издава взаимен дълг, т. нар. еврооблигации, за да реши този проблем. Европейска институция би могла да емитира дълг, обезпечен от държавите членки, като постъпленията бъдат предоставяни на правителствата, за да ги използват по свое усмотрение. Тази идея отдавна е червена линия за германци, холандци, австрийци и други северняци, защото разбират, че ще подпишат празен чек на Рим, Мадрид и Атина.

Отказът на северняците се определя като провал на европейската „солидарност“. Никой никъде не показва подобна фискална солидарност - включително в САЩ, друг пример за многообразен федерален фискален и паричен съюз, простиращ се на цял континент.

За разлика от настоящите предложения за еврооблигации, американските държавни ценни книжа се издават срещу правото за данъчно облагане на федералното правителство. Отделните щати не са задължени да предоставят приходите си за гарантиране на федералните облигации. Нито пък постъпленията от тях са използвани за спасяване волю-неволю на разточителни щатски или местни власти. Най-голямата спасителна операция, която можем да си припомним, е федералната помощ за управата на Ню Йорк през 1975 г., която бе придружена с условия, като съкращения в администрацията, които еврооблигациионните ентусиастите в Италия се надяват да избегнат. В по-скорошни времена Вашингтон допусна Детройт да фалира.

Европейците не успяха да създадат политически съюз, който да може да налага данъци и да издава собствен дълг, поради основателни политически и икономически причини, като се започне с демократичното съгласие. Избирателите от Северна Европа не смятат, че южняците са показали, че биха използват парите отговорно. Колкото и да е финансово затруднен Рим, не е разумно да се принуждават тези северни гласоподаватели в името на борбата с коронавируса да направят нещо, което иначе не биха.