Друг риск от отрицателните проценти е, че те надуват балони при активите, като същевременно поддържат живи зомби компании, които без евтини пари биха се сринали. В Швеция голямото безпокойство е жилищният пазар, като Ингвес многократно отправя предупреждения за рекордните нива на дълг на домакинствата.
Поредица от мерки за затрудняване на достъпа до ипотеки облекчиха шведските страхове. Наскоро Riksbank промени прогнозата си за лихвите. Дори когато бяха на отрицателна територия, банката винаги прогнозираше бъдещи увеличения. През декември тя заяви, че лихвите ще останат нулеви с години, докато, по думите на Ингвес, „мъглата се разсее“ и не се очертае по-ясна представа за световната икономика.
Габриел Блир, агент по недвижими имоти в централен Стокхолм, говори за трудностите си да продаде апартамент, купен близо до пика на пазара през 2016 г. за 4,5 млн. шведски крони. Два по-ранни опита се провалят, след като офертите достигат не повече от 4,2 милиона, но този месец, след коментарите на Riksbank относно лихвите, апартаментът е грабнат за 4,45 милиона крони (420 000 евро). „Когато се чува, че лихвите ще останат ниски с години, това е голямо облекчение за купувачите“, посочва той.
Подобни тревоги подхранват по-големия дебат относно ефикасността на отрицателните проценти. „Все повече се осъзнава, че негативните странични ефекти от тези политики стават по-очевидни, докато ползите от гледна точка на повишаване на инфлацията до целите на централните банки не са постигнати", коментира Данаи Кириакопулу, главен икономист в мозъчния тръст за централно банкиране OMFIF.
Ръководителите на ЕЦБ изглежда са ангажирани с отрицателните лихви в стремежа си да вдигнат инфлацията. „Цялостният макроикономически ефект от нетрадиционните мерки остава положителен. Може да има намаляваща възвръщаемост от отрицателните лихви, но все още не сме близо до преломната ставка“, казва Оли Рен, ръководител на централната банка на Финландия и член на управителния съвет на ЕЦБ. "Ако е необходимо, имаме капацитет да намалим лихвите още повече."
Ингвес изглежда по-малко сигурен в използването на отрицателни проценти в бъдеще. Той подчертава, че те наистина биха могли отново да паднат под нулата в Швеция, ако икономиката се влоши, но набляга на това, че при рязък икономически спад допълнителните политики ще трябва да поемат по-голяма тежест.
„Мисля, че всъщност има по-ниска граница за лихвения процент“, казва той и добавя, че му е трудно да си предвиди ставка от, да речем, минус 5 на сто. Вместо това той твърди, че централната банка би трябвало да използва повече баланса си. Това важи и за правителството, чийто дълг се очаква да падне до близо 30 на сто от БВП през тази година, което е ниско по европейските стандарти.
Коментарите на Ингвес отразяват тези на Лагард, която през февруари каза: „Паричната политика не може и не трябва да бъде единственото средство“.
Централните банкери наблюдават отблизо как Швеция се справя при преминавато към нулеви лихви, тъй като перспективите за растеж и инфлация както там, така и в останалия свят, остават несигурни.
„Очакваме с нетърпение деня, в който ще можем да се избавим от отрицателните проценти“, казва Филип Лейн, главен икономист на ЕЦБ. „В един момент съотношението между ползите и разходите ще се промени... Много по-лесно е да вземете решение за вдигане на лихвите, когато инфлацията е по-близо до 2 на сто, както в Швеция, отколкото когато е все още твърде далеч от това ниво, както е тук [в еврозоната]“, заключава Лейн.