Въпрос за 90 трлн. долара – как да върнем хората на работа

Усилие за 5 трилиона долара

Глобалната извънредна ситуация причини безпрецедентно намаляване на разходите и лихвените проценти, след като правителствата отпускат фискални мерки за над 5 трилиона долара, а централните банки посягат по-дълбоко към настройките на кризисната политика, за да предпазят икономиките си от шока. Morgan Stanley изчислява, че Федералният резерв, Европейската централна банка, Японската централна банка и Английската централна банка ще разширят балансите си с общо 6,8 трилиона долара.

Въпреки тези усилия бившият председател на Фед Бен Бернанке не очаква бърз и рязък икономически ръст след бързото пропадане през това тримесечие. „Вероятно ще трябва да започнем да работим сравнително постепенно и може да има последващи периоди на по-слаба активност“, каза той във виртуална дискусия, организирана от Brookings Institution във вторник.

Докато някои части на икономиката ще се възстановяват по-бързо от други, тъй като служителите се връщат обратно към работното място, на други ще им е нужно повече време. Потребителите също могат да бъдат предпазливи и да не се втурнат веднага към търговските центрове, където да се мотаят с приятели в заведенията, или да пътуват със самолети.

Deutsche Lufthansa AG, една от най-големите авиокомпании в Европа, прецени, че ще отминат месеци, докато глобалните ограничения за пътувания бъдат напълно премахнати, и години, преди световното търсене на самолетни пътувания да се върне към нивата преди кризата. Компанията ще намали флота си от самолети и ще затвори дейноста на нискотарифния си превозвач Germanwings. Във видеосъобщение до служителите нейният ръководител Карстен Шпор обяви че Lufthansa губи около 1 млн. евро на всеки час заради пандемията, подчертавайки, че кризата с коронавируса представлява „най-голямото предизвикателство в нашата история“ и че авиокомпанията се „бори“ за своето бъдеще.

Питър Уилямс, председател на британската верига за дрехи Superdry Plc, заяви, че за търговците на дребно е жизненоважно доверието на потребителите да се възстанови бързо. „За да се случи това, потребителите трябва да вярват, че е добре да излязат навън и да започнат да харчат пари – послание, което ще искат да чуят директно от медицинските учени, а не от политиците“, каза Уилямс.

В търсене на данни

Компаниите, които се грижат за блокирането, се обърнаха към учените в търсене на качествен анализ на данни. Айсе и Толга Аккура, съпруг и съпруга, които ръководят eBrandValue, компания за анализиране на данни със седалище в Ню Йорк, създадоха модел, който да помогне на техните корпоративни клиенти да предвидят кога могат да започнат да работят отново.

„Хората се страхуват да не умрат, но мисля, че се страхуват повече да не се сринат финансово“, казва Айсе Аккура, която работи на Wall Street повече от 15 години.

Въз основа на техните изчисления и това, което се случва в Китай, те твърдят, че клиентите трябва да се подготвят за възможността за повторно стартиране на бизнес операциите в рамките на 15 до 20 дни след пика за страната. Ако се вземе предвид прогнозата на американския институт IHME, че България ще достигне пика на пандемията от коронавирус на 24 април, то пълното завръщане към нормални бизнес дейности по този модел може да очакваме след 6 май.

Опасенията сред здравните експерти и обществеността е, че колкото и да се забавя скоростта на разпространение на инфекцията, при липса на ваксина вирусът ще се се разпространи бързо след премахването на блокадите. Единственият начин да се предотврати това и да се знае кога и къде първо да се премахнат мерките е чрез тестване.

„След като повдигнете блокадата, трябва да имате алтернативен метод за потискане на вируса - активно намиране на случаи, тестване, изолиране, проследяване на контакти и силно образование в общността", казва Майк Райън, ръководител на програмата за извънредни ситуации в здравеопазването на Световната здравна организация.

Проблемът е, с някои изключения в страни като Южна Корея, Сингапур и Германия, тестването за коронавируса страда от недостатъци в технологиите, закъснения в доставката и недостиг на материали. Наскоро изследователите от Оксфордския университет откриха още едно разочарование в това отношение, след като се оказа, че комплектите, на които нацията разчиташе да идентифицират хора, които са били заразени, не са точни. Това предизвика скептицизъм по отношение на бързината и ефективността на всички усилия за масово тестване.

Завръщане на етапи

Пътна карта, създадена от група здравни специалисти в САЩ, включително бившият бивш шеф на агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) Скот Готлиб, призовава за междинен етап, в който училищата и предприятията ще се отворят отново, но събиранията все още ще бъдат ограничени. Хората ще бъдат насърчавани да се държат на разстояние един от друг, а на хората с висок риск ще им бъде разпоредено да ограничават времето си на публични места. Ако случаите започнат да нарастват отново, ограниченията ще бъдат затегнати.

Документът залага на внимателен подход за рестарт на икономиката. Той очертава три основни фази - от налагане на мерките за физическа дистанция през поетапно разхлабване на забраните до трайното решение, което според авторите се базира на лекарство и ваксина.

Що се касае до лечението, Готлиб разкрива пред Bloomberg, че възлага най-много надежди на терапията с антитела, при която на болните се влива кръвна плазма от хора, които са преболедували заразата. Той обаче не е особен оптимист за лекарството за малария хлорокин, което се фаворизира от президента на страната и някои от близките му съветници.

Австрия планира подобен подход. Малки магазини, магазини за хардуер и градинарство ще бъдат отворени след Великден, след което от 1 май ще отворят и всички търговци на дребно, заяви в понеделник канцлерът Себастиан Курц. Дания и Норвегия също планират постепенно да облекчат ограниченията, започвайки от отваряне на училищата. Ще останат ограничения за размера на събиранията.

„Норвегия успя да овладее вируса", каза норвежкият премиер Ерна Солберг пред репортери тази седмица. „Сега задачата ни е да поддържаме този контрол“.

Все пак отварянето на сравнително малки икономики като Норвегия или Австрия е далеч от рестартирането в страни с мащабите на САЩ или дори Италия.

В Италия, където пандемията отне повече от 17 600 живота, избрани фирми биха могли да започнат дейност отново в средата на април, след като нивото на новите случаи се изравни, завиха запознати с дискусиите източници по-рано тази седмица. Ако ситуацията продължи да се подобрява, в началото на май може да се стигне до по-малко социални ограничения, заяви представител на властите. Някои магазини ще отворят отново, но баровете и ресторантите остават затворени. Правилата за социално дистанциране ще останат.

Плановете, които Белият дом разработва за връщане на икономиката към нормалното състояние, зависят от тестването на далеч повече американци за коронавирус, отколкото беше възможно досега, твърдят хора, запознати с въпроса. Усилията вероятно ще започнат в по-малки градове и в щати, които все още не са били силно засегнати. Горещи точки като Ню Йорк, Детройт и Ню Орлиънс ще останат затворени.

„Всеки иска да се отвори и да се върне към нормалното си състояние, но не ми е известно да има изящната стратегия, която да ни позволи да видим къде може да се появи гореща зона“, казва Ерик Топол, основател и директор на Scripps Research Translational Institute в Ла Джола, Калифорния. „Това е рецепта за неуспех, ако няма начин хората да бъдат под някакъв вид наблюдение, за да видим дали вирусът не се завръща“.

А какво се случва в Ню Йорк

Възстановяването може да започне в рамките на четири до осем седмици, заяви Лорънс Кудлоу, директор на Националния икономически съвет. Губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо, чиито ежедневни брифинги за вируса му спечелиха национална слава, каза, че щатът няма „лукса“ да чака, докато вирусът бъде победен, преди да върне към живот икономиката. Той предположи, че по-младите служители, които са по-малко застрашени от вируса, или тези, които вече са оцелели и по този начин са развили имунитет, може би ще бъдат първите, които ще се върнат на работа.

„Всичко се свежда до това колко сме добри в тестването", каза Куомо във вторник. „Ще трябва да знаем кой е изкарал вируса, кой се е преборил с вируса, кой никога не го е имал“.

И така - правителствата трябва да се справят с предизвикателство, с което световната икономика досега не се е сблъсквала. Вероятно затова няма достатъчно добри отговори. Зад цялата реторика на политиците по отношение на връщането на работа, те трябва да подготвят хората си за дълъг, продължителен период, твърди Брус Ейлърд, един от най-високопоставените служители на СЗО, който ръководи мисии в Испания и Китай.

„Не става дума за това да се премахват блокади и да се върнем към нормалното“, казва Ейлърд. „Това е новото нормално“, посочва той.