Вървим ли към глобализация с китайски характеристики?

Нямаше никаква мистерия около победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 г., около решението на Великобритания да напусне ЕС или около възхода на крайнодесните и крайнолевите партии в цяла Европа. Популистите даваха глас на легитимните оплаквания на „изоставените”.

Плащането за пандемията ще повдигне същите въпроси. Връщане към строгите икономии би било лудост - покана за повсеместни социални размирици, ако не и революция, и благодат за популистите. С времето (дълго) фискалните сметки ще трябва да бъдат платени. Либералната демокрация обаче ще преживее този втори голям икономически шок, само ако корекциите бъдат направени в контекста на нов социален договор, който дава приоритет на благополучието на мнозинството над интересите на привилегированите.

Нископлатените работници с несигурна заетост поеха удара след срива през 2008 г. Те няма да са склонни да го направят отново. Коронавирусът би трябвало да ни е научил, че нашите икономики не могат да функционират без всички онези работници на минимална заплата, които се грижат за болните и възрастните хора, зареждайки супермаркетите и доставяйки пратките на Amazon. Понятието за справедливост придоби политическа сила.

Известно съкращаване на световните вериги за доставки е неизбежно. Пандемията обаче разкри колко далеч са от стратегическа самодостатъчност дори най-богатите държави. Международната борба за тестове, лекарства и оборудване за борба с Covid-19 ще тласне политиците към повече държавно планиране. Може в крайна сметка да се окажем в това, което френският държавен служител Паскал Лами нарича „глобализация с китайски характеристики“.

Без да предизвиква постоянно запечатване на границите и връщане към икономиката на препитанието, пандемията показа, че правителствата не могат да избягат от международната взаимозависимост. Най-очевидното е, че светът трябва да инвестира повече в интегрирани усилия за борба с глобалните болести - в методи за проследяване, терапевтични лекарства и ваксини.

Както през годините след 2008 г. голямата опасност е инертността - политиците, изтощени от борбата с болестта, да предприемат подход „направи и поправи“. При него малко повече социални разходи тук, лека интервенция там и доза протекционизъм в стратегическите сектори се считат за достатъчни. Но няма да бъдат. Вместо това полвинчатата реформа просто ще поднови поканата към популистите да извадят оръжията си срещу либералната демокрация.

Наскоро Ангела Меркел прегърна каузата на осъзнатия личен интерес. Пандемията, каза германският канцлер, постави пред ЕС най-голямото предизвикателство от създаването му. Отговорът, добави тя, трябва да е свързан със солидарността: „да покажем, че сме готови да защитим нашата Европа, да я укрепим“. Това е хубава нагласа, макар и изразена много седмици след като бе необходима. Сега трябва да изчакаме сигналите за действие.