Печатането на пари е валиден отговор на коронавируса

Британското правителство така и не изплати заема от 1 200 000 британски лири, чрез който бе създадена Английската централна банка (АЦБ) през 1694 г. В замяна то даде на търговците, които предоставиха парите, изключително право да печатат банкноти срещу този дълг, раждайки централната банка и голяма част от архитектурата зад световната финансова система. Днес, когато регулаторите обещават да направят „каквото е необходимо“, за да подкрепят икономиките си на фона на коронавируса, централните банки са изправени пред призиви да печатат пари за пряко финансиране на държавните разходи, пише Financial Times в редакционен коментар.

Във времена на извънредна ситуация, особено при война, централните банки често предостяваха прясно отпечатани банкноти на правителствата. Борбата срещу произтичащата от това инфлация беше отлагана за след края на кризата. Въпреки пандемията, светът все още не е в това положение. Засега не е необходимо да се облекчава рамката на независимото, съблюдаващо инфлацията централно банкиране. И все пак този вид парично финансиране трябва да бъде инструмент на разположение на регулаторите при нужда.

Без ограничения, позволяването на правителството да се финансира чрез създаване на пари може да доведе до хиперинфлация. Но тези рискове могат да бъдат управляеми: количественото облекчаване през изминалото десетилетие, въпреки прогнозите, не вдигна инфлацията над 2-процентната цел на основните централни банки. Парите, наливани в икономиките на богатите страни, бяха посрещнати от увеличеното търсене, може би трайно, на предпазно спестяване.

Няма ясно разграничение между количественото облекчаване (QE) и монетарното финансиране. Централните банкери твърдят, че покупките на активи при QE са временни, което означава, че новосъздадените пари един ден ще бъдат оттеглени от икономиката. Но е трудно да се вържат ръцете на техните наследници, които един ден биха могли да направят тази интервенция постоянна. Така или иначе целта е да се намалят разходите по държавните заеми. Изкупуването на облигациите след като те са продадени на частни инвеститори все още освобождава средства за нови емисии.

В последно време QE програмите в действителност изглеждат все по-вероятно да станат постоянни. Централните банкери не можаха да изпълнят много обсъжданата програма за „нормализиране“ на паричната политика след финансовата криза. Те няма да могат да го направят скоро. Мащабът на предишните схеми означава, че Японската централна банка - която притежава държавни облигации на стойност над 100% от японския БВП - може никога да не е в състояние да обърне изцяло покупките си.

Разликата между QE и прякото парично финансиране е преди всичко въпрос на представяне: дали покупките на активи се считат за временни или постоянни. Това има значение: доверието и комуникацията са важни характеристики на централното банкиране. Едно мнение наскоро от гуверньора на АЦБ Андрю Бейли, което изключи паричното финансиране, може да е в голяма степен замислено да убеди международните инвеститори, че има малко причини да се страхуват да държат средства в паунди.

Ако тенденциите, които ограничават инфлацията, се обърнат, централните банкери разполагат с инструменти за борба с повишаването на цените, независимо дали чрез повишаване на лихвите или спиране на QE. Настоящата криза може дори да бъде дефлационна, като целите на централните банки, с изключение на ЕЦБ, са симетрични в обещанията за справяне с инфлация, която е както под, така и над заявената им цел.

Мащабът на днешния спад означава, че дори най-директното монетарно финансиране, като например „хеликоптерните пари“, или раздаване на пари на обществеността, трябва да остане като опция. Това ще изисква координация с демократично избрани ръководители, които отговарят за публичните финанси. Дебатът не трябва да е за това дали паричното финансиране може да се случи - под формата на QE то вече го има - а относно поддържането на процеса под контрол чрез независими централни банки.