Как може да изглеждат коронаоблигациите: по-важните въпроси и отговори

Пандемията от коронавирус отново извади на повърхността ожесточения спор между страните от еврозоната за съвместното емитиране на дългови книжа, за да се финансират разходите за здравеопазване и мерките срещу задълбочаване на икономическите сътресения, които се очаква да последват.

На 25 март девет от 19-те членки на еврозоната призоваха да бъде приет единен дългов инструмент, емитиран от европейска институция, за борба с епидемията и последиците ѝ. Идеята за такива дългови книжа, наречени коронаоблигации, бе отхвърлена от Германия, Нидерландия, Финландия и Австрия - фискално "пестеливите" северни държави, въздържащи се от споделяне на задължения с южните членки на общността, които те оценяват като по-разточителни.

Идеята за съвместно емитиране на дълг по-рано бе повдигната от Италия през финансовата криза от 2009 година и от Франция и Италия през 2012-а, в разгара на дълговата криза в еврозоната. Берлин и съюзниците му я отхвърлиха. Идеите обаче вероятно ще се развият и задълбочат, тъй като сегашната криза провокира нови дискусии. Ройтерс очертава различните варианти за общи дългови инструменти - от вече съществуващите до най-амбициозните.

Съществуваща възможност за съвместно емитиране на дълг от еврозоната

Облигации, емитирани съвместно от страните от еврозоната чрез спасителния фонд на валутния съюз - Европейския стабилизационен механизъм (EСM). EСM заема пари от пазарите с гаранция капитала, внасян от страните членки, който може да им бъде изплащан обратно при поискване.

Фондът, заедно с предшественика си - Европейския фонд за финансова стабилност, емитира такива облигации, за да спаси Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър и Испания през периода на дълговата криза. Той може и вероятно ще предложи стендбай кредитни линии, наречени ECCL. Те могат да достигат обем до 2% от брутния вътрешен продукт на страната, която ги е поискала, или 240 милиарда евро общо за всички страни от еврозоната.

Съществуваща възможност за съвместно емитиране на дълг от ЕС

Европейската комисия вече емитира дълг чрез Европейския механизъм за финансова стабилност (EMФС), за да подпомогне финансирането на спасителните планове за Гърция, Ирландия и Португалия, както и да да окаже помощ по платежния баланс на Латвия, Унгария и Румъния. Oблигациите на ЕМФС са гарантирани от всички 27 членки на ЕС чрез единния дългосрочен бюджет на общността. Комисията може и вероятно ще емитира облигации за 100 милиарда евро, подкрепени с гаранции от 25 милиарда евро от страните членки, за да финансира субсидирането на заплати във всички европейски страни като част от схемата за работа на съкратено работно време, по модела на плана, който Германия вече прилага.

Съществуващи кредитни инструменти на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)

ЕИБ, инвестиционната институция на ЕС, е собственост на европейските правителства и емитира около 60 милиарда евро дълг годишно, за да отпуска кредити по различни проекти в блока. Банката предложи да предостави допълнителни 40 милиарда евро заеми тази година и може да отпусне кредити за още 200 милиарда евро, ако правителствата й дадат допълнителни гаранции за 25 милиарда евро.

Френското предложение: еднократен фонд за възстановяване на икономиката

Франция предложи миналата седмица да се създаде специален фонд, който да съществува само 5 до 10 години. Капацитетът на структурата все още не е определен, но целта й ще бъде да финансира възстановяването на европейската икономика от рецесията, която пандемията ще причини. Фондът ще проведе еднократна програма за кредитиране от пазарите от името на всички европейски страни и ще използва събраните средства, за да осигури евтини заеми в помощ на възстановяването на всички икономики от блока след шока на коронавируса и мерките срещу разпространението му.

Ограниченият живот на фонда има за цел да убеди Германия и Нидерландия, че това няма да бъде стъпка към постоянно обединяване на дълга. Според официални лица обаче разделенията са дълбоки дори за единни облигации, емитирани само с конкретна цел.

Сигурен актив на еврозоната (European Safe Asset)

Европейската комисия предложи през 2017 година инструмент, който нарече "Европейски сигурен актив" (European Safe Asset) - клас облигации, деноминирани в евро, които биха могли да станат референтни за европейските финансови пазари.

Сред няколкото обсъждани възможности има една, която не предвижда общо поемане на дълг - създаване на синтетичен инструмент, при който частна банка ще купува облигации на правителствата от еврозоната и ще емитира собствени облигации. Точно това ще бъде сигурният актив, който ще е гарантиран с портфейла от суверенни облигации. Идеята бе отхвърлена от Германия заради опасенията не Берлин, че това би било първа стъпка към единни облигации.

Частично поемане на общ дълг

Редица водещи мозъчни тръста, включително германският съвет на икономическите експерти (т. нар. петима мъдреци - бел. ред.) предложиха през периода на дълговата криза правителствата от еврозоната да поемат частично общи задължения. Една от идеите е еврозоната да бъде съвместно отговорна за дълговете на отделните страни в размер до 60% от брутния им вътрешен продукт, колкото е лимитът за държавните дългове в ЕС. Отделните правителства ще поемат отговорността за задълженията си, които надхвърлят тази граница.

Друга идея е правителствата да включват задълженията, надминаващи прага от 60%, в Европейски фонд за изкупуване, за който ще отговарят всички страни членки на валутния съюз. Всяка страна обаче ще да поеме ангажимент за изплати прехвърлените си по този начин задължения за 20 до 25 години. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че подобна схема ще се сблъска с конституционни проблеми и ще изисква промяна в договорите за ЕС.