Ако не беше коронавирусът, нещо друго щеше да доведе кризата

Успоредно с това инвеститорите се насочиха към непублични пазари и нелистнати ценни книжа, които е трудно да се оценят или да се превърнат в пари при неблагоприятна пазарна среда. Фодовете с ограничения върху обратното изупуване на дялове, самите спрени изкупувания и загрижеността за точността на пазарните оценки винаги щяха да създават проблеми при финансови смущения.

Накрая, през последното десетилетие повечето икономически участници не изградиха достатъчно буфери срещу шокове.

Корпорациите, убедени, че могат да получат достъп до евтин капитал при желание, намалиха акционерния капитал и увеличиха рефинансиращия риск. Домакинствата понижиха спестяванията си и изпаднаха в дългове с цел потребление и закупуване на жилища. В случая на икономически слабите това се усложняваше от ниския растеж на заплатите, липсата на сигурност за заетостта и неравенството. В САЩ Федералният резерв установи, че мнозина биха имали проблем да съберат 400 долара при неотложна нужда.

Правителствените и централните банки постепенно ерозираха резервите и амунициите си, което ги остави с ограничени възможности да се справят с голяма криза.

Дори разпространението на Covid-19 отразява липсата на готовност. Като се има предвид продължителната история на болестотворни патогени - от SARS до Ебола, държавите трябваше да очакват някаква глобална пандемия рано или късно. Техните борби за справяне сега отразяват липсата на състоятелна здравна политика, както и намалените разходи за здравеопазаване поради разнообразни политики на строги икономии и приватизация.

Инвеститорите, които очакват бързо възстановяване, се опитват да предугадят пазарите и да хванат падащи ножове. Справянето с тези дълбоко вкоренени системни дефекти ще изисква време.

Като се има предвид състоянието на публичните финанси, е малко вероятно правителствата, особено силно задлъжнелите, да успеят да запазят нивото на подкрепа, необходимо за поддържане на икономиките в пълна блокада с месеци. Намаляването на задлъжнялостта и изчистването на финансовите излишъци ще бъде бавно и може да не е възможно, дори ако се намери воля за справяне със задачата.

Дългосрочните щети ще бъдат големи. Хистерезисът се отнася до ефекти, които продължават след отстраняване на първоначалните им причинители. Настоящата криза ще засили трайната финансова и икономическа слабост, структурните вреди за промишлеността, заетостта и публичните финанси, а и ще промени нагласите за спестявания и потребление по начин, който е трудно предвидим. Кризата с Covid-19 вероятно ще отмине не след дълго, но на нашата крехка икономическа и финансова система ще й отнеме повече време, за да се възстанови.