Ще доведе ли коронавирусът до капиталов контрол?

Това е особено вярно поради противоречието, което възниква между риска и премията за него, които по някакъв начин се движат в противоположни посоки.

От една страна публичните дългове на развиващите се пазари са под натиск да се увеличават, било поради автоматичните фискални стабилизатори или пък заради дискреционните мерки за защита на гражданите от икономическата цена на вируса. Рискът с други думи, оценен чрез съотношението дълг/БВП, нараства. Би трябвало да е ясно, че развиващите се икономики нямат същото фискално пространство, каквато имат развитите стопанства като САЩ и Великобритания.

От друга страна някои мерки за рисковата премия - вградени например в лихвената политика на дадена държава - отслабват, тъй като централните банки облекчават паричната политика, за да защитят балансите на местните фирми и домакинства.

Това може да е проблем. Защитата на местната икономика може да изисква по-ниски ставки, но защитата на капиталовата сметка - с други думи предотвратяването на големи отливи на капитал - може да изисква по-високи, особено ако тежестта на дълга се увеличава.

Единственият начин за разрешаване на това противоречие по принцип е да се затвори капиталовата сметка.

Просрочията по дълга са един от начините за това и със сигурност ще има такива дефолти. Но има и други варианти, включително ограничения за местните банки да продават долари на своите клиенти - чрез данъци, диференцирани валутни курсове или откровени забрани.

Това всъщност не се случи след фалита на Lehman Brothers. Но извън ужасните характеристики на настоящата криза в сравнение с миналите, има две допълнителни разлики между тогава и сега.

Първата е, че вече не живеем в свят, в който „фундаментализмът относно капиталовата сметка“ - принципът, че държавите трябва да се стремят на всяка цена да поддържат отворени и свободни капиталовите пазари - има толкова голяма значение, колкото преди.

Тонът на МВФ се промени по отношение на ограничаването на капиталовите движения, а новата му интегрирана рамка на политиката - опитът да внесе известна гъвкавост в съветите, които дава на страните членки - се насочва към по-голяма толерантност спрямо ад хок ограниченията върху движението на капитали.

Втората голяма разлика е външната политическа рамка „Америка на първо място” на администрацията на Тръмп. Американското правителство изглежда малко вероятно да подкрепи най-очевидния начин за повишаване на международната ликвидност, а именно да позволи на МВФ да кредитира със стотици милиарди нови специални права на тираж сметките на страните членки.

Нещата може да се променят през следващите седмици. Но както стоят те в момента, колкото по-дълго вирусът вирее, толкова повече мобилността на капитала сред развиващите се пазари може да бъде застрашена.