COVID-19 и играта на конспирации между САЩ и Китай

Британският дипломат Хенри Уотън посочва още през 1604 г., че „посланик е честен джентълмен, изпратен да живее в чужбина за доброто на своята страна“. 

Как тогава да тълкуваме двата разнополюсни сигнала, идващи от видни китайски дипломати през последните дни?

Първо се започна с туит на новоназначения говорител на външното министерство Джао Лидзиен. "Може би американската армия е довела епидемията в Ухан", пише той на 12 март. "Бъдете прозрачни! Публикувайте данните си! САЩ ни дължат обяснение!".

Това беше опасен туит, който наля масло в огъня в играта на конфронтация между САЩ и Китай, пише Катсуджи Накадзава за Nikkei Asia Review.

Конспирацията незабавно предизвика реакция от страна на Вашингтон, като раздразни американския президент Доналд Тръмп толкова много, че оттогава той умишлено нарича заразата „китайския вирус“.

Защо говорителят на външното министерство би избрал такива недипломатични думи в Twitter – арената за изказвания на Тръмп?

Естествено, противоречивият туит беше санкциониран от лидерите на китайския дипломатически корпус, а именно от членът на Политбюро Ян Дзиечъ и министърът на външните работи Ван И.

"Китай първоначално беше паднал на колене, докато коронавирусът се разпространяваше, и поради тази причина предприе превантивен удар срещу САЩ", заяви китайски източник, запознат с политиката и бюрокрацията в Пекин. "Истинската публика за тази "американска теория" за военна конспирация беше вътре в Китай“, добави източникът.

Под "паднал на колене“ източникът има предвид първите дни от избухването на заразата, когато патогенът започна да се разпространява от Китай в Европа. Отнемайки множество животи в световен мащаб, SARS-CoV-2 сега запраща световната икономика в рецесия.

Пекин се опасяваше, че администрацията на Тръмп ще обвини Китай за положението, твърдейки, че китайското ръководство притежава „критична“ информация, свързана с вируса. Китай също се опасяваше, че Вашингтон може дори да поиска извинение от страна на Пекин пред целия свят.

Ако Китай беше заел пасивна позиция, имиджът на страната в международната общност щеше да бъде опетнен. Авторитетът на Комунистическата партия на Китай у дома също щеше да бъде сериозно засегнат. Следователно, за да се предотврати критиката, водеща към президента Си Дзинпин, Пекин се нуждаеше от някакъв инструмент.

Пропагандата винаги е била критично важна за партията и затова нейният отдел за връзки с обществеността разполага с такъв огромен авторитет.