Кризата с коронавируса ще преобърне процеса на глобализация

С всеки изминал ден икономическата тежест на кризата, причинена от разпространението на коронавируса, става все по-явна. Глобалната рецесия вече е сигурна, заедно с увеличаващите се спадове при търговията, пише Джеймс Крабтрий за Nikkei Asia Review.

По ирония на съдбата много от азиатските държави, които реагираха най-ефективно на пандемията, сега най-вероятно ще бъдат засегнати най-силно от нейните ефекти: това ще ускори отчуждаването между САЩ и Китай и ще ускори краха на зависимия от търговията модел на глобализация, на който голяма част от азиатските икономики разчитат.

Пандемията създава необичаен едновременен шок при търсенето и предлагането в световната икономика. В началото това изглеждаше най-проблематично, тъй като временното спиране на работата на предприятията в Китай оказаха негативен ефект върху веригите на доставка.

Тъй като кризата набира скорост, шокът при търсенето ще се увеличава. Ускоряващото се забавяне в САЩ, Европа и Китай може да прерасне в световна "рецесия" през тази година, термин, който Международният валутен фонд (МВФ) използва, когато годишният глобален икономически ръст падне под 2,5%. 

Икономистите от Morgan Stanley отново намалиха прогнозите си за световната икономическа продукция на 23 март, очаквайки в най-добрия случаи ръст от 0,3% и в най-лошия – понижение от 2,1 на сто. Ако се осъществи вторият сценарий – това ще е по-голямо свиване от финансовата криза през 2008 г.

2008 г. е поучителна по други начини. Тогава бързото забавяне в американското и европейското търсене предизвика ускорено  свиване, включително в Азия. Спадът при търговията беше по-бърз от общото икономическо разширение и в крайна сметка той надделя, като преобърна растежа в спад.

Сега са възможни подобни или дори по-мрачни модели.

Питър Наваро, съветник по търговията на президента на САЩ Доналд Тръмп, в края на февруари обвини аутсорсираните вериги за доставки за задълбочаващата се криза. Спасителни средства за американските компании, засегнати от кризата, предоставят потенциален лост, който обаче идва с определени условия, налагащи частично репатриране на производството.

Може би най-важен от всичко ще бъде ефектът от преосмислянето на уязвимостите на компаниите. Моделът на глобализацията, създаден преди 2008 г., е изграден стъпка по стъпка от компании като Apple и Boeing, докато ловуват евтина работна ръка и евтини продукти. Получената система е ефективна, но също така е и крехка и нестабилна.

Много международни компании намират за невъзможно да преценят рисковете от значителни прекъсвания и трудно се подготвят за тях. Такъв беше урокът за бизнеса през 2011 г., когато Япония беше разтърсена от земетресения и цунами, увреждайки веригите на доставка за индустрии като електрониката. След това засегнатите производители промениха някои навици по отношение на снабдяването, диверсифицирайки доставчиците или добавяйки средства за действие при извънредни ситуации, за да избегнат повторение на кризата.

Сегашната пандемия очевидно е много по-тежка от ефектите от аварията в АЕЦ „Фукушима“. Ефектът ѝ върху корпоративното мислене също ще бъде по-дълбок. Някои мултинационални компании ще преместят част от продукцията си обратно към родните пазари в Европа, Япония или САЩ, или може би към други пазари, близо до тях, като Мексико или Полша.

По-вероятно смяна към диверсификация на регионално ниво или към инвестиране на повече средства в капиталово оборудване и роботика, за да се намали търсенето на евтина азиатска работна ръка.

Резултатът ще навреди на международните производствени мрежи, които търговските икономисти обичат да наричат „глобални вериги на стойност“, които представляват приблизително три четвърти от цялата световна търговия. Растежът им остана в застой след финансовата криза през 2008 г., което доведе до спиране на фрагментацията на международното производство на все по-сложни части. Сега вероятно тези глобални вериги на стойност ще изпаднат в пълен упадък.

Това ще ускори отделянето, особено от Китай. Въпреки множеството разговори за деглобализация през последните години, секторите с интензивна търговия като автомобилостроенето, електрониката и промишлените машини тепърва започват да променят моделите на производство. Компании като Apple, по-специално, са преместили само малка част от китайския си бизнес. Очаква се много други компании да последват този пример.

Това не означава, че глобализацията ще се срине. Настъпващата криза ще ускори други промени, които вече са в ход, като засили например цифровата търговия или потенциално ограничи моделите на пътуване, докато работниците се научат да се организират и да произвеждат от разстояние. Някои от тези промени ще създадат международни вериги на доставка, които са по-малко сложни, макар и по-малко ефективни, но по-устойчиви в определена среда и по-издръжливи на шокове.