Трябва да сме готови за по-дълга криза и още икономически мерки

Регулаторите са подготвени за бурно тримесечие, след като кризата с Covid-19 се разраства. Но какво ще стане, ако пандемията продължи повече от една тримесечие? Отговор на този въпрос на страниците на Financial Times се опитва да даде Лорънс Буун, главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Икономическите реакции на повечето отделни страни бяха силни, бързи и насочени към смекчаване на шока за предприятията и домакинствата, засегнати от ограничителните мерки. Държавите въвеждат - макар и с различен обхват и бързина - краткосрочни работни схеми за служителите, обхващащи и самостоятелно наетите лица (засега не и България, б.ред.), за да запазят доходите на домакинствата. Те предоставят кредитни линии, данъчни облекчения и ипотечни ваканции, за да помогнат на бизнеса да издържи на бурята, като през цялото време насочват огромни ресурси към здравния сектор. Правителствата наляха много големи суми в тези схеми. В някои случаи те не поставиха лимити, и правилно.

Финансовите пазари обаче реагираха вяло, дестабилизирани от огромната несигурност по отношение еволюцията на вируса, до голяма степен некоординирания глобален здравен отговор и неговите икономически и финансови последици. Поради тази несигурност пазарите не са в състояние да оценят рисковете или икономическите очаквания. Някои учени предполагат, че епидемията може да се повтори по-късно през годината, или поради некоординирания отговор, или ако не се намери ваксина или лекарство.

Зараза, продължаваща повече от няколко месеца, повдига въпроси за това как краткосрочните, насочени реакции, предназначени за временен шок, трябва да бъдат изменени или засилени в контекста на продължителен слаб растеж, понижена оценка на корпорациите, слаба заетост, висок дълг и ниска инфлация.

В здравен аспект трябва да бъдат отделени повече финансови, логистични и производствени ресурси за производството на материали. Ако вирусът продължи да се разпространява през границите, засилената международна координация и обменът на информация ще бъдат от решаващо значение. Повече ресурси за събиране и споделяне на данни, изследвания, машини и оборудване, както и подкрепа за развиващите се страни и тези с ниски доходи, ще бъдат от изключителна важност. Създаването и разширяването на целеви здравни фондове на регионално ниво са стъпки в правилната посока. Но обединяването на сили в световен мащаб също ще бъде от съществено значение. Необходими са сериозни пари и човешки капитал. Но преди всичко развитите икономики, започвайки от ЕС, трябва да изработят обща рамка за политиката по отношение на карантината, ограничителните мерки и тестването - и след това да я прилагат заедно, за да избегнат удължаване на кризата и нови вълни от инфекции.

На икономическия фронт въпросът е, че временната загуба на производство може да се превърне в по-дълга. Във финансово отношение недопускането на шока да прерасне от ликвиден в такъв на платежоспособността може да изисква още по-силни политики. Първо, не нанасяйте вреда: правителствата трябва да продължат да подкрепят частния сектор, включително чрез придобиване на дялови участия и подпомагане на заетостта. Това ще изисква значително увеличение на публичните разходи и инвестиции в момент на спадащи приходи. Ултра приспособителната парична политика ще продължи да помага за справяне с нарастващия дълг, докато координацията между централните банки може да осигури международна ликвидност. Държавните гаранции от своя страна могат да се превърнат в държавна собственост върху някои сектори на икономиката.

Тежките изисквания към държавните финанси не трябва да водят до неустойчиво емитиране на дълг, което би изплашило пазарите: изисква се ново и креативно мислене по въпросите на макроикономическата политика.

Пазарите не трябва да имат съмнение, че всички засегнати страни разполагат с необходимите амуниции. Купуването от Европейската централна банка на корпоративни и държавни облигации в размер на 750 млрд. евро е добър ход. Също така ще бъде навременно да се премахне таванът по отношения на емитент и емисия, и накрая да се използват общи европейски облигации за набиране на средства. Международните институции вероятно ще се нуждаят от допълнителни средства за подкрепа на развиващите се икономики.

Следващите стъпки изискват засилена координация между фискалната и паричната политика. Прякото отпускане на пари на фирмите и домакинствата от централните банки може да постави значителни предизвикателства, включително демократични, и да бъде непрактично.

Друг вариант е фискалната подкрепа да бъде финансирана чрез постоянно увеличение на паричното предлагане от централните банки, което може да замести програмите, финансирани с дългове. Този подход не трябва да поражда опасения от инфлация, стига растежът да остане под потенциалния и да се спазва независимостта на централните банки. Това би успокоило пазарите относно капацитета на правителствата да подкрепят икономиката.

През последните няколко седмици бяха предприети редица стъпки в тази посока. С разпространението на вируса по целия свят координираните и синхронизирани парични и фискални действия ще стават все по-важни.