Европа се нуждае от нови стимули, но не кредити, а кеш

За еврозоната това не е повторение на кризата от 2010-2012 г. Далеч по-лошо е. Коронавирусът ще се окаже икономически шок, корпоративна криза на платежоспособността и политическа криза, всички опаковани заедно, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

Добрата новина е, че епидемията вероятно няма да се превърне в криза на държавния дълг. Миналата седмица Европейската централна банка постъпи правилно и намали тази вероятност. Нейната спешна програма за закупуване на активи ще помогне на правителствата да съберат пари за здравеопазване и първи набор от икономически мерки. Програмата обаче не може сама да се справи с по-широкото макроикономическо въздействие на коронавируса. Това ще изисква различни инструменти.

Германското правителство ще приеме в понеделник допълнителен бюджет за около 5 на сто от брутния вътрешен продукт и ще задели допълнителни средства за дялови участия в компании и заеми.

Но внимавайте. Това, което често се рекламира като базука, обикновено идва при условия с дребен шрифт.

Голяма част от парите са кредити, а не субсидии. Ако бизнесът заема пари на фона на спад в печалбата, платежоспособността се влошава. Това беше проблемът на Италия след кризата в еврозоната. Строгите икономии оставиха икономиката й в по-слаба позиция за изплащане на дълга.

Тази криза лесно би могла да доведе до добавяне на 20 до 50 процентни пункта към съотношението на дълга към БВП на Италия за няколко години. Ако последва друг епизод на строги икономии, Италия ще бъде хваната в капана на порочен цикъл. Ето защо не виждам никакви достойнства в кредитна програма на Европейския механизъм за стабилност, спасителния чадър на еврозоната.

Еврозоната се нуждае от кеш, а не от кредити. Но кредитът е това, в което тя е добра. На спасителните инжекции се гледа с неодобрение поради това, че представляват морален риск. Такава е и икономическата концепция за хеликоптерните пари - идеята на САЩ за стимулиране чрез изпращане на чекове на домакинствата.

Европейските държави имат добре функциониращи фискални стабилизатори, като например помощите при безработица. Тези икономически амортисьори са проектирани да се справят с нормалните колебания. Но те не са достатъчно големи или силни за спешни случаи като тази.

Фискалната рамка на еврозоната има известна вградена гъвкавост, но не е създадена за дискреционни стимули, каквито ще изисква 10-процентно спадане на БВП. Ако правителствата не могат да направят това самостоятелно, то ще трябва да стане на равнище ЕС.

Бихме могли да използваме финансово творчество, включващо една или няколко институции на ЕС и ЕЦБ заедно. То може да бъде под формата на еднократно фискално улеснение, частично управлявано от ЕЦБ. Ключовите характеристики трябва да са: пари, а не кредит; директни плащания към граждани, домакинства и компании; и да, задължението трябва да бъде взаимно. То трябва да бъде подкрепено, без ограничения, от ЕЦБ.

Най-големият икономически риск в момента е не само стръмният спад на БВП, но и постоянният шок, който може да настъпи след това. Основната цел на дискреционния стимул трябва да бъде да се гарантира, че възстановяването е с V-образна форма. Но има редица причини да се страхуваме, че то ще загуби сила. Някои от нас ще пътуват по-малко. Някои може да потърсят различен баланс между работа и свободно време. Европейските производители на автомобили могат да използват Covid-19 като подходящ момент за намаляване на структурния си свръхкапацитет.

Що се отнася до размера, ако очаквате икономически шок до 10 на сто от БВП, дискреционното стимулиране за 5 до 10 на сто от БВП едва ли е непропорционално. Плащането на 1000 евро на всеки гражданин би струвало малко под 3 на сто от годишния БВП на еврозоната. Алтернативно, но с по-малко непосредствено въздействие, средствата могат да бъдат използвани за генериране на огромна инвестиционна следкризисна програма.

Това, което вече забелязах, е, че дебатът за бъдещето на еврозоната се завърна. Не всеки ще иска да бъде впримчен в паричен съюз със страни като Холандия, чийто премиер е идеологически против взаимното споделяне на риска. Този вид нежелателно партньорство не е устойчиво.

Не само мащабът днес е различен спрямо кризата през 2012 г. Политиката също се промени. Неотдавнашно проучване регистрира ръст на броя на италианците, които считат принадлежността към ЕС за неизгодна - от 47 на сто през ноември 2018 г. до 67 на сто сега. Италия обаче, която е в центъра на европейската епидемия от коронавирус, в момента има по-належащи проблеми.

Но бъдете готови за повече дебати за влизане и излизане от еврозоната като пряк резултат от тази криза. И това е друга причина, поради която трябва да мислим за стимулиране, а не за кредити.