Правителствата трябва да влязат в ролята си на заематели и потребители

Пандемията не беше неочаквана. Но реалността винаги се различава от очакванията. Това не е само заплаха за здравето. Пандемията може да бъде по-голяма икономическа заплаха и от финансовата криза през 2008-2009 г. Справянето с нея ще изисква силно и интелигентно лидерство. Централните банки поставиха добро начало. Сега тежестта пада върху правителствата. Нито едно събитие не показва по-добре защо качествената административна държава, водена от хора, способни да разграничат експертите от шарлатаните, е толкова жизненоважна за обществеността, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Централен въпрос е колко дълбока и дълга ще бъде извънредната здравна ситуация. Може да се надяваме, че поставянето под карантина на цели страни (както в Испания) или части от държави (като в Китай) ще елиминира вируса. Но дори и това да е вярно на някои места, очевидно няма да се случи навсякъде. Противоположната крайност е, че до 80 на сто от населението на света може да бъде заразено. При евентуална смъртност от 1 на сто, това може да означава 60 милиона смъртни случая, еквивалентни на жертвите от Втората световна война. Бедствието вероятно ще отнеме време: испанският грип от 1918 г. е настъпил на три вълни в продължение на една година. И все пак е по-вероятно резултатът да е някъде по средата: смъртността ще бъде по-ниска, но и болестта няма да изчезне.

Ако стане така, светът може да не се върне към предкризисното си състояние дълбоко в 2021 г. По-младите хора могат да се върнат към нормалното си поведение по-скоро. Но по-възрастните няма. Освен това, дори ако няколко държави отстранят болестта, карантините ще бъдат поддържани в други. Накратко, въздействието на коронавируса вероятно ще бъде тежко и продължително. Най-малкото политиците трябва да планират това.

Пандемията вече натисна както предлагането, така и търсенето. Блокажите спират основни доставки и широк спектър от покупки, особено в секторите на развлеченията и пътуванията. Резултатът ще бъде рязък спад в активността през първата половина на тази година.

Преди всичко сме заплашени от депресия. Много домакинства и бизнеси вероятно скоро ще свършат парите. Дори в богатите страни голяма част от населението почти няма парични резерви. Частният сектор - най-вече нефинансовият корпоративен - също е потънал в дългове.

Така потребителското търсене ще отслабне още повече. Бизнесът ще фалира. Хората ще откажат да продават на фирми, за които има вероятност да фалират, освен ако те не могат да предложат плащане предварително. Отново ще възникне съмнение за здравето на финансовата система. Съществува риск от срив в търсенето и икономическата активност, който надхвърля прякото въздействие на извънредната здравна ситуация.

Освен това ще бъде особено трудно да се ограничи разпространението на болестта в страни с ограничено социално осигуряване и слаб социален контрол. Това ще засегне преди всичко САЩ: много болни хора ще откажат да отидат в болница и също ще бъдат принудени да работят. Социалното осигуряване е ефективно.

Като кредитори от последна инстанция централните банки трябва да осигурят ликвидност, като поддържат ниски разходите за заеми и финансират предлагането на кредит, пряко и косвено. Но централните банки не могат да предоставят платежоспособност. Те не могат да подкрепят доходите на домакинствата или да застраховат бизнеса срещу този срив в търсенето. Правителствата, като кредитополучатели и потребители от последна инстанция, могат и трябва да направят това.