Паниката оставя своя отпечатък на всички пазари

Два черни понеделника подред, а между тях - черен четвъртък: тревогите относно разпространението на коронавируса предизвикват паника сред инвеститорите. Фондовите пазари са опиянени от срива, курсовете спадат и спадат. Масивната помощ от Федералния резерв на САЩ (Фед) в неделя и Японската централна банка в понеделник досега не показа никакъв ефект, посочва в. Handelsblatt в свой материал.

Dax, който вече загуби 20 на сто през миналата седмица, отново падна в понеделник с повече от десет процента. На ниво от под 8400 пункта водещият индекс на Германия временно беше на най-ниското си равнище от шест години и половина. Ситуацията не изглеждаше по-добре на другите европейски фондови борси.

В Съединените щати в понеделник дори начинът, по който борсовите трейдъри трябваше да стигнат до работното си място на Wall Street, бе труден. На входа на фондовата борса в Ню Йорк беше пълно с медицински персонал в бели дрехи и маски за лице, които на контролния пункт измерваха температурата на трейдърите с мобилни термометри.

Търговията с акции в Съединените щати беше спряна за четвърт час почти веднага след старта, тъй като водещият индекс S&P 500 се срина с повече от седем процента. Това се е случвало само пет пъти през последните осем години - три от тях от понеделник миналата седмица досега.

След възобновяването на търговията акциите продължиха да се обезценяват. По този начин ръстовете от петък, най-голямото еднодневно рали от финансовата криза през 2008 г., бяха загубени за минути. Само в Япония Nikkei 225 остана относително стабилен и загуби „само“ два процента и половина.

Независимо от това, ясно е едно: в глобален мащаб основните индекси се сринаха с над 20 процента под предишните си максимуми през последните седмици. Това се отнася за акциите в индустриализираните страни, както и за много нововъзникващи пазари. Това означава, че акциите са на „мечи пазар“ по целия свят.

Паниката оставя своя отпечатък на всички пазари. Като по-рискови инвестиции това включва корпоративните облигации, а в Европа - и държавните облигации от Южна Европа. Това важи преди всичко за силно задлъжнялата Италия. Там доходността по десетгодишните държавни облигации отново е над два процента за първи път от миналото лято.

Доходността по испанските и френските облигации също се увеличи значително в огледален образ на ценовия срив. Колко големи са изкривяванията на пазарите се вижда и от облигациите, които всъщност се търсят във времена на криза, като американски и германски държавни облигации и злато.

По отношение на държавните облигации на САЩ и Германия доходността спадна до нови исторически ниски нива в началото на миналата седмица, но оттогава дънната линия отново леко се повиши. Освен това търговията в САЩ се срина. Джей Бари, облигационен стратег в американската банка JP Morgan, говори за спад от 90 процента в продажбите на държавни облигации на САЩ, който всъщност е най-ликвидният пазар в света.

Цената на златото загуби почти дванадесет процента през последните пет търговски дни. Инвеститори, като фондове, ликвидират част от златните си участия, защото се нуждаят от ликвидност, за да изплащат пари на инвеститори, които изтеглят средствата си.

Няма изглед скоро да бъде сложен край на пазарните сътресения. „Сривовете ще останат екстремни", заяви Пол Маркъм, мениджър за световни акции в американския фонд Newton Investment Management. Йоахим Фелс, главен икономист в дъщерното дружество на Allianz Pimco, не е изненадан от паниката на пазарите. Според собствената му оценка той не би искал да драматизира фактите. Но признава: "Ние се сблъскваме с най-сериозната криза в здравеопазването от над сто години“.

Точно затова сериозната помощ от централните банки и икономическите пакети за стимулиране от страна на политиците не могат да подкрепят пазарите. Стратезите в голямата швейцарска банка UBS обобщават най-големия проблем: „Няма сравними данни“. Това означава: настоящата криза е уникална, ефектите не могат да бъдат предвидени.

Правителствата налагат нови ограничения всеки ден. Биргит Хензелер, анализатор от DZ Bank, смята, че карантинните мерки са важни за ограничаване на разпространението на вируса. Икономиката, която и по-рано е страдала от прекъснатите вериги за доставки, ще бъде допълнително обременена от това.

Фелс се изразява още по-ясно. „Глобалната рецесия в резултат на комбинация от прекъсвания на веригата на доставки и спиране на търсенето на почти всички услуги изглежда неизбежна. Следователно най-важната задача за политиците и централните банки е да гарантират, че рецесията няма да се разпространи в глобална депресия.

На този фон много анализатори хвалят реакцията на Федералния резерв на САЩ (Фед). „Реакцията на Фед е масивна и добре премислена“, казва Сонал Дезай, главен инвестиционен стратег във Franklin Templeton.

Федералният резерв на САЩ понижи основния лихвен процент с един процент до малко над нулата преди редовното си заседание в сряда. Институцията също така намали процента, с който банките могат да заемат пари от Фед в краткосрочен план с един процент до 0,1 процента. Фед също така съживява програмата си за закупуване на облигации. Тя е предоставила общо 700 милиарда долара за покупки на държавни облигации и секюритизирани кредити за недвижими имоти.

Тя също така предоставя на другите централни банки щедри кредитни линии чрез така наречените суап споразумения. В допълнение Фед многократно изпомпва големи количества ликвидност на пазарите, защото имаше случаи на затруднения дори при търговията с държавни облигации.

Коментарите за реакцията на Японската централна банка (ЯЦБ) са по-малко положителни. В понеделник, след кризисна среща, институцията обяви, наред с други неща, че се ангажира да купува рискови активи като борсово търгувани фондове (ETF) с двойно по-бърз обем – до 12 трилиона йени (което се равнява на добри 101 милиарда евро) годишно.

„В сравнение с други централни банки стъпките не са смели", казва икономистът на Mizuho Securities Туро Суехиро. Джон Вейл, главен стратег в Nikko Asset Management, все още има надежда. Пазарът все още не е убеден, че ЯЦБ всъщност е изчерпила новия лимит. Вейл обаче предполага, че централната банка в Токио определено „ще купува сериозно“.

Мерките, предприети от Европейската централна банка (ЕЦБ), също разочароваха някои инвеститори. ЕЦБ остави непроменени лихвените проценти, но взе решение за обширни кредитни програми за търговските банки, за да осигури ликвидност във финансовата система. Освен това до края на годината тя предоставя общо 120 милиарда евро за покупки на главно държавни, но и корпоративни облигации.

Въпреки че трябва да се придържа към определен обем от общия си портфейл от държавни облигации, който се основава на броя на населението и икономическите резултати на държавите, тя може също така да използва тези допълнителни средства целенасочено, за да подпомага отделните държави, ако това се наложи.

Много стратези предвиждат, че ЕЦБ ще трябва да направи повече ходове, като например директно купуване на акции. Но дали това ще помогне на пазарите в дългосрочен план, не е ясно. В крайна сметка има само едно нещо, което би успокоило инвеститорите, както казва Хензелер от DZ Bank: спад от вълната от инфекции.