Какво трябва да знаем за пандемиите?

Ние, като нормални граждани, но и авторът на този материал, като лекар, сме изправени пред дилема: ежедневно ни заливат безброй информации за новия тип коронавирус.

Дори и приблизително окончателна оценка е трудно да се направи - вече има хиляди смъртни случаи, Италия е блокирана за цял месец, САЩ ограничават пътуванията до Европа, вирусът се разпространява с висока скорост в Германия, икономиката вече страда и има предупреждения, че бихме могли да влезем в световна криза като тази през 2008 г. Тогава корона-моментът бе фалитът на Lehman, причината за дълбоката рецесия.

От друга страна научаваме, че всяка година в Германия от грип (инфлуенца) умират повече хора, отколкото досега в световен мащаб от болестта Covid 19. Много от заразените в Германия съобщават за протичане на коронавируса като лека настинка, а в Китай има първи региони, които отново произвеждат смог, показват сателитните снимки. Това означава: комините отново пушат, първичните инфекции спадат, започва ежедневието.

Значи всичко е само наполовина кофти? Реагираме ли твърде истерично и акционистко на епидемията? Не трябва ли по-добре да запазим спокойствие и да продължим с обикновения си живот, освен ако не се грижим за стар или болен човек в домакинството, се пита в свой гост-материал за в. Handelsblatt Курт Дием, медицински директор на клиниката Max Grundig.

Никой не може да ни отнеме решението как да се справяме и да оценяваме опасността. Нито лекар, нито здравен министър. Познанието обаче помага. Констатациите на вирусолози и изследователи относно епидемиите и пандемиите са особено актуални в този контекст. Тези експерти, които рядко са в центъра на обществения интерес, могат да ни просветлят.

Един поглед към историята показва, че винаги е имало епидемии. Типични примери за чести заболявания са холерата, коремният тиф, полиомиелитът или чумата, които днес до голяма степен са изчезнали, поне в Европа.

Класическият пример за голяма пандемия, епидемия, която се разпространи в страни и континенти, беше така нареченият испански грип през 20 век. Той удари човечеството между 1918 г. и 1920 г., срещна изтощено население след края на Първата световна война и с приблизително 50 милиона смъртни случая взе повече жертви, отколкото самата световна война.

Испанският грип бе причинен от необичайно вирулентен грипен вирус. Учените смятат, че тази пандемия е възникнала в САЩ. Името идва от факта, че първите новини за това заболяване дойдоха от Испания. В средата на май 1918 г. на Иберийския полуостров вече са заразени над осем милиона души. В Германия испанският грип стана известен като "светкавична хрема" или "Фландърска треска".

По онова време съществуват само немедицински методи за лечение, като горещ въздух или пот и лечения на Винценц Присниц. Кодеинът вече се е предлагал като средство за потискане на кашлицата. Сред известните жертви бяха, между много други и Ерик Густаф от Швеция, принц на Швеция и Норвегия, художникът Егон Шиле и Софи Фройд, дъщеря на Зигмунд Фройд. Степента на тази пандемия е сравнима с избухването на чумата през 1348 г., когато умира една трета от европейското население.

Друга пандемия от 1957 г.: азиатският грип. Той е взел около един до два милиона жертви по целия свят. Азиатският грип беше втората най-лоша пандемия на 20 век след испанския грип. Китай бе мястото на произход. Той бързо се разпространи в целия азиатски регион и Близкия изток. Само в Германия са загинали 30 000 души. Вече знаем, че бежанци от Китай са внесли този силно опасен вирус в Хонконг. Оттам той се е разпространил много бързо в САЩ, а след това и в Европа.

Еболата като пример за епидемия

Пример за епидемия, т.е. появата на заболяване в ограничен район, е вирусът ебола в няколко страни в Западна Африка между 2014 и 2016 г. Името идва от река в Демократична република Конго. Първото голямо огнище на болестта се случи там през 1976 г. Еболата е изключително силно протичащо инфекциозно заболяване с висока температура и кървене.

Вирусът на ебола все още е един от най-опасните в света. В много случаи заболяването е с фатален край. До 2016 г. Световната здравна организация е регистрирала близо 29 000 инфекции и 11 000 документирани смъртни случая. Последното огнище на епидемия от ебола в Конго беше регистрирано през август 2018 г. Все още няма специфична лекарствена терапия.

Сблъскваме ли се с нова пандемия или вече сме насред нея? Повечето експерти не оставят никакво съмнение в това. Виролозите и епидемиолозите вярват, че все повече хора по света ще се заразят с коронавируса, като делът на заразените се оценява от 60 до 70 процента от населението в отделните страни. Ключовият въпрос в момента е колко бързо ще се разпространява инфекцията. Теоретично това може да се случи след няколко седмици и месеци, но може да отнеме и две години или повече.

Скоростта на разпространение е толкова важна, защото в момента се състезаваме между болестта и разработването на ваксина. Изтъкнати източници в момента твърдят, че ваксина най-рано ще имаме през лятото на 2021 г.

Ако някои високопоставени политици (федералният министър на вътрешните работи на Германия) обявят ваксина за края на годината, това вероятно е по-скоро израз на надежда. За съжаление, разработването на действаща активна ваксина следва определени правила и закони. Този процес не може да бъде съкратен произволно, дори ако целият свят я чака.

Ефективни краткосрочни мерки

Сега експертите прогнозират следния процес. Ще станем свидетели на това, че броят на заразените хора ще продължава да нараства бързо в краткосрочен план, докато тази първа вълна вероятно отшуми с настъпването на топлия сезон. UV лъчението, сухотата и прекарването на време на открито, вместо в затворени помещения, намаляват заразността. За да подпомогнем този процес, е добре да се поучим от случилото се в Китай и по-специално - Ухан и провинция Хубей. Ако на 20-ти ден от наличието на заразата хората престанат да излизат напълно, както в Ухан, болестта ще бъде под контрол. Но за това е нужна желязна дисциплина, а не това, което видяхме в Италия в първите дни на болестта там.

Графиката показва колко е важно социалната изолация да започне ден по-рано. Един ден повече може да е необратимо и  много по-болезнено.

След това следващите вълни вероятно ще достигнат до нас през двете предстоящи зими. Ако успеем да накараме основната вълна да удари човечеството след две години, до голяма степен ще вземем проблема под контрол, тъй като дотогава ваксината ще бъде налична.

Понастоящем няма надеждни доказателства, че лекарствата срещу малария, ХИВ или други вирусни заболявания са ефективни срещу коронавируса. На този фон от медицинска гледна точка има смисъл да се изчерпят всички възможности днес, за да се забави разпространението колкото е възможно повече. Печелим време с карантини и индивидуални предпазни мерки. Значи важната фаза е сега – в момента. Спирането на разпространението на епидемията трябва да има основен приоритет. Трябва да прекъснем веригата за заразяване, както всъщност се случва на някои места по света.

Обратната страна на монетата: компаниите вече усещат ефектите. Съставят се планове за пандемия, служителите се изпращат да работят от дома, пътуванията, корпоративните събития, конгресите и срещите се отменят. Необходимите от медицинска гледна точка мерки за ограничаване на заразата неизбежно водят до спад в растежа на икономиката.

Има все пак и добра новина при този неприятен сценарий: вирусът води до определена защита след зараза при пациента. Този имунитет може да не продължи цял живот, но поне за известно време.

Колкото повече успеем да управляваме трудната ситуация със спокойна осъзнатост и внимание, вместо да изпадаме в алармизъм, страх и паника, толкова по-добре ще овладеем със сигурност реалната заплаха - както в медицински, така и в икономически аспект.