ЕЦБ трябва да последва Федералния резерв

Залозите не биха могли да бъдат по-високи за Европа. След като Федералният резерв на САЩ агресивно намали лихвените проценти, за да подпомогне американската икономика на фона на кризата с Covid-19, политика от сорта „твърде малко, твърде късно“ от страна на Европейската централна банка рискува да вдигне еврото до неконкурентоспособни нива и да изпрати Европа в рецесия, пише Мелвин Краус за Bloomberg.

Бившият президент на ЕЦБ Марио Драги, с когото се срещах редовно през този период, за да обсъдим въпроса, разбираше и се тревожеше, че германците ще бъдат много против преминаването към QE. Въпреки това той избра да защити цялата икономика на еврозоната от дълбока рецесия и евентуална дефлация, навличайки си гнева на ястребите в ЕЦБ и на германците.

Точно това е моделът, който ЕЦБ трябва да следва в условията на коронавирусна криза; ако централната банка иска да избегне поскъпващо евро в допълнение към директните икономически смущения, които се дължат на вируса, ключът е да направи паричната си политика толкова стимулиращи, колкото тази в САЩ.

Това изглежда малко вероятно при наследницата на Драги Кристин Лагард. Неотдавнашните аргументи на няколко служители на ЕЦБ, че най-добрият начин за противодействие на икономическите ефекти от вируса е фискалната политика, а не монетарната, е намек за реакция от вида „твърде малко, твърде късно“, която значително повишава шансовете за скъпо евро и рецесия.

Досега, ако изключим Италия, не е имало мащабен отговор на фискалната политика в страните от ЕС, който да съответства на паричния стимул в САЩ (или на фискалните мерки, които сега се обсъждат от администрацията на Тръмп). Това може да се промени с представянето на новия бюджет на Великобритания и с разпространяването на коронавируса в повече региони.