Американската икономика е опасно зависима от прищявките на Wall Street

Погледнати в тази светлина, хитрите опити на президента Доналд Тръмп да приравни богатството на Wall Street с това на страната като цяло, оставят неприятно усещане. Стойността на индекса S&P 500 е в по-малка степен оценка за здравето на американските компании или потребители, отколкото за богатството на няколко технологични гиганти и стойността на данъчните намаления от 2017 г. , които представляват две трети от съвкупното увеличение на корпоративните печалби от 2012 г. насам.

Но поскъпването на акциите представлява огромен дял от данъка върху дохода, плащан от горните 5 на сто от заетите, които осигуряват 60 на сто от подоходния данък. Като се има предвид значението на увеличението на цените на активите както за данъчните постъпления, така и за растежа на БВП, е трудно да си представим, че Фед няма да продължи да понижава лихвите безкрайно. Живейте благодарение на пазара, умирайте заради него.

Не трябваше да става така, а и тази ситуация не се разви за една нощ. От 70-те години насам САЩ малко по малко изградиха икономика, която е опасно зависима от капризите на Wall Street. Тя е резултат от промени в политиката, предизвикани както от демократите, така и от републиканците.

Сред тях е правилото от 1982 г., което позвооли обратно изкупуване на акции при определени условия, въпреки че някога това се смяташе за пазарна манипулация. Също и решението за благоприятно данъчно третиране на опциите върху акции, което позволи на вече заможни хора да се възползват от нарастващите оценки на компаниите, за които работят. Най-фундаменталната промяна беше преминаването от планове с дефинирани пенсии към такива с дефинирани вноски, което обвърза бъдещето на толкова американци с изменчивото състояние на пазара.

Всичко това беше подкрепено от мита, че цените на акциите са съвършеният показател за случващото се вътре в една компания и в крайна сметка в икономиката.

Не мисля, че това бе дълго време вярно - нещо, което беше подчертано неотдавна от смъртта на бившия изпълнителен директор на General Electric Джак Уелч. Той представляваше възхода и в крайна сметка падането на капитализма, фокусиран върху акционерите. След кризата през 2008 г. стана ясно, че цената на акциите на GE при Уелч е била изкуствено подкрепяна от дълг и ливъридж.

Уелч в крайна сметка загърби акционерната „стойност“ като „най-тъпата идея на света“. Мога само да се надявам, че този пазарен спад ще накара повече хора да стигнат до същото заключение. Колко още можем да поддържаме икономика, движена толкова непропорционално от финансово проектирани балони на активите? Следващите няколко седмици или месеци може да ни дадат отговора.