След като Федералният резерв на САЩ спешно намали основната си лихва с половин процентен пункт на 3 март, натискът върху Европейската централна банка да реагира със собствени мерки за облекчаване се увеличава, пише Томи Стъбингтън за Financial Times.
Кристин Лагард обеща по-консенсусен стил на ръководство в ЕЦБ от този на предшественика й Марио Драги. Сега, само четири месеца след началото на мандата й, икономическата заплаха от коронавируса представлява първото голямо предизвикателство преди срещата на банката идния четвъртък.
В момента инвеститорите в държавни облигации изглежда не очакват вида реакция предпочитана от Драги. Доходността на 10-годишните немски ДЦК - която служи като бенчмарк за еврозоната - спадна с 0,2 процентни пункта за седмица и половина, след като разпространението на вируса извън Китай започна да доминира пазарните действия, за да се търгуват при минус 0,63% в сряда (-0,73% в петък - бел. прев) Това не е толкова голямо понижени в сравнение със срива от 0,5 процентни пункта в доходността на 10-годишните американски ДЦК за същия период (в петък те носеха рекордно ниските 0,77%).
Отчасти това отразява липсата на възможност за маневриране от страна на ЕЦБ. Лихвените проценти в еврозоната са рекордно ниски на ниво от минус 0,5%, на фона на разгорещените дебати за негативните ефекти от отрицателните лихви. Но това, в комбинация с обещанието на Лагард да търси широк консенсус, означава, че търговците калкулират понижение от само 0,1 процентни пункта в основната лихва на ЕЦБ през следващата седмица.
„Няма как да не почувствате, че това би изглеждало различно, ако Драги все още беше на поста си“, коментира стратегът на Rabobank Лин Греъм-Тейлър. „Мисля, че ще говорим за още един голям пакет от намаляване на лихвите, количествено облекчаване и други мерки. Пазарите калкулират известна институционална инерция при ЕЦБ."
Намаляването на лихвите не е единственият наличен инструмент. Говори се, че ръководителите на ЕЦБ обмислят допълнителен кръг от евтини заеми за банките, насочен към онези, които финансират малкия и средния бизнес. А някои инвеститори очакват ЕЦБ да засили програмата си за изкупуване на облигации на стойност 20 милиарда евро месечно, като наскоро Pimco заяви, че централната банка „вероятно ще увеличи темповете на своите покупки на активи“.
Поглеждайки към пазарите в еврозоната, най-облагодетелствани от намалението на лихвата от Фед са Италия и Гърция. Облигациите на двете страни бяха силно разпродадени по време на ранната паника относно коронавируса, но възстановиха голяма част от загубите си през първата седмица на март, което предполага, че преследването на доходност все още е живо.
Представянето на германските облигации също така отразява възможността Берлин да изготви разходен пакет за борба с въздействието на коронавируса, смята Греъм-Тейлър. Министърът на финансите Олаф Шолц повдигна въпроса за премахване на „дълговата спирачка“ на Германия, която не й позволява да поддържа бюджетен дефицит.
Откакто встъпи в длъжност Лагард твърди, че правителствата - особено тези, които се финансират при отрицателни лихви - трябва да дадат своята дан, когато става въпрос за стимулиране на икономиката, а не да оставят всичко на ЕЦБ. Вирусът все още би могъл да помогне за предизвикване на мащабното харчене, на което тя се надяваше.