Бягството в света на облигациите се задълбочава

Никой не би очаквал това в началото на годината. Доходността по десетгодишните германски облигации се насочва към ново историческо дъно. При минус 0,73 процента в петък тя е съвсем малко над най-ниското ниво от минус 0,74 процента, достигнато през август миналата година. По това време търговският спор между САЩ и Китай заплаши да ескалира и инвеститорите се опасяваха от рецесия. Фондовите пазари също се сринаха по онова време.

С облекчаването на търговския спор обаче борсите отново поеха нагоре до края на миналата година и инвеститорите се оттеглиха от облигациите. Резултатът: през януари доходността по десетгодишните германски облигации беше „само“ минус 0,17 процента.

Опасенията за икономическите последици от коронавируса обаче карат инвеститорите отново да посегнат към облигациите, при които изплащането на капитала се счита за безопасно. Това води до повишаване на цените на ценните книжа, а доходността по облигациите за новите купувачи съответно намалява.

Държавните облигации набират сила и в САЩ. Доходността по десетгодишните държавни книжа на САЩ спадна до историческото дъно от 0,77 процента. Предишния ден тя все още беше 0,93 процента. По този начин тя се насочва към най-големия си дневен спад от средата на 50-те години. Само преди няколко дни доходността падна под границата от един процент за първи път. В началото на годината все още беше над 1,9 процента. Доходността по 30-годишните американски облигации също спадна до исторически ниското ниво от 1,36 процента.

Движението на пазарите на облигации ясно показва, че светът отново е в режим на криза. Инвеститорите бягат от по-рискови класове активи, като акции и суровини и вкарват парите си в облигации. Експертите смятат, че тази тенденция ще се удължи. „Възвръщаемост от нула процента е възможна по целия свят“, казва Шон Роуч, един от главните икономисти на рейтинговата агенция S&P Global. „Това е луд пазар", пояснява той пред Handelsblatt.

А че оценката на Роуч вероятно е правилна, се доказва от факта, че облигации в обем от 14,4 трилиона долара вече са с негативна доходност. Сумата е три трилиона долара повече, отколкото в средата на януари, преди коронавирусът да се разпространи от Китай към света. Отрицателната възвръщаемост означава, че инвеститорите получават по-малко пари, отколкото са инвестирали. Подобна отрицателна възвръщаемост има в световен мащаб, особено в Япония и еврозоната.

Опасенията на инвеститорите за рязък спад в световната икономика са по-ясно изразени на облигационните пазари, отколкото на този на акциите. Фондовите пазари са изложени на огромен натиск, но междувременно винаги е имало опити за възстановяване. За разлика от тях доходността по облигациите спада по-непрекъснато, а освен това и за по-дълъг период от време, отколкото цените на фондовите пазари.

Надеждата на инвеститорите за по-нататъшно намаляване на лихвите от страна на централните банки също играе роля. Федералният резерв на САЩ (Фед) изненадващо намали основния си лихвен процент с половин процентен пункт до диапазона между 1,0 и 1,25 процента във вторник. Това беше първото намаляване на ставката на Фед извън редовно заседание на Комисията по парична политика от финансовата криза насам. Инвеститорите очакват Фед да намали ключовите лихви още повече.

Увеличава се и натискът върху Европейската централна банка (ЕЦБ) за по-нататъшно понижаване на лихвите. ЕЦБ има по-малка възможност за действие от Фед. Основният лихвен процент за кредитите в еврозоната е нулев от четири години. Депозитната ставка, при която банките паркират пари в централната банка за една нощ, обаче може да бъде намалена още повече от сегашните минус 0,5 процента. Чем Челтек, анализатор в Commerzbank, пояснява: „В момента пазарите очакват намаление на лихвите с 0,1 процентни пункта на срещата на ЕЦБ през следващите седмици“.

Пазарите също биха очаквали ЕЦБ да разшири своята програма за покупки на облигации. Европейските централни банкери възобновиха противоречивата си програма за закупуване на облигации през миналия ноември. Оттогава те купуват облигации - особено държавни, на стойност 20 млрд. евро на месец.