Понижението на лихвата от Фед не решава проблема с коронавируса

Намалението на основната лихва на Федералния резерв с 0,5 процентни пункта във вторник навява помисли за мрачните дни на финансовата криза. То беше най-голямото от 2009 г. насам и първото, което се случва между регулярните срещи на институцията от 2008 г. По този начин това решение подчертава решителността на Фед в сравнение с други централни банки: ходът изпраща силен сигнал - комисията за определяне на лихвите беше единодушна - че Федералният резерв не ще се колебае да направи каквото е възможно, за да овладее икономическите последствия от коронавируса, пише Financial Times в редакционен коментар. 

Фед избра да действа въпреки въпросите за това колко реално може да помогне намалението на ставките. Икономистите посочват, че паричната политика не може да преодолее шока в предлагането, в резултат на разболяващи се хора, които не могат да пътуват или работят. Самият председател на Фед Джей Пауъл заяви, че намаляването на лихвите няма да "намали степента на инфекция или да възстанови прекъснатите вериги на доставки".

Това може би е причината акциите да реагират повече с колебание, отколкото с еуфория. Цените им първо се покачиха, подсказвайки, че някои инвеститори приемат хода на Фед като знак за степента на предстоящите икономически щети. Препратките към финансовата криза не са успокояващи.

И все пак Фед е видял застраховката от бързите действия. Макар епидемиологичното развитие да е извън неговия контрол, финансовите последствия - особено по-широкото доверие и очакванията в икономиката - са. Както каза Пауъл, понижаването на лихвата би трябвало да компенсира всяко намаляване на потреблението и инвестициите от страна на излпашените домакинства и бизнеси.

Също толкова важно е в каква посока Фед тласка очакванията на икономическите агенти.  Пауъл на практика уведомява икономиката, че когато ситуацията стане опасна, той е готов да действа. Това намалява несигурността относно силата на регулаторния отговор. Както показа финансовата криза, ако страхът се загнезди на кредитните пазари и финансирането на бизнеса пресъхне, мощната парична реакция е жизненоважна.

Освен риска от подплашване на пазарите, имаше малко недостатъци на това да се действа бързо. Глобалната икономика вече е нестабилна, а инфлацията е под 2-процентната цел на централната банка; Предпочитаната мярка за инфлацията на Фед достигна 1,6% през януари. Опасностите от прекомерната предпазливост бяха по-големи от тези от задействането.

Фед обаче трябва да внимава да не изглежда паникьосан или така сякаш се води от пазарите. Членовете на неговия борд не намекнаха миналата седмица, че смятат да намалят ставката. Акциите спаднаха още повече, след като Пауъл обясни аргументите на централната банка, тъй като инвеститорите намериха логиката му за неубедителна. Председателят на Фед настоя, че икономическите основи на САЩ остават силни, но коронавирусът поражда „развиващ се риск“ за сектори като промишлеността и туризма.

Сега другите централни банки трябва да решат дали да последват Федералния резерв. Ходът на Фед дойде бързо след комюнике на страните от Г-7, които се ангажираха да предприемат подобаващи действия, но не бяха съгласувани. Пазарите и икономистите бяха разочаровани от изявлението, което до голяма степен повтаряше предишни коментари. Последният път, когато Фед намали лихвата с 0,5 пункта, това беше в унисон с други централни банки. Този път той действа сам.

Това може да отразява факта, че други страни вече имат много по-ниски лихви. Под съмнение е ползата от това Европейската централна банка да отведе лихвите на още по-отрицателна територия. Все пак ЕЦБ разполага с други възможности, включително целеви мерки, насочени към малкия бизнес.

Капацитетът на света за многостранни действия по принцип бе ерозиран след финансовата криза. Би било полезно, ако решението на Фед послужи за насърчаване на администрацията на Тръмп и на други правителства по света, да приемат епидемията толкова сериозно, колкото централната банка на Америка.