Икономика във времена на вирус

Ще има ли катастрофа като през 2008 г.

Що се отнася до икономическата политика, можем да твърдим поне едно нещо с достатъчна сигурност: държавите могат да направят нещо за спада на търсенето и паниката на финансовия пазар, причинена от епидемията. Последствията от предлагането на икономиката обаче трудно могат да бъдат смекчени.

Днес глобалният дълг е по-висок, отколкото когато избухна финансовата криза през 2008 г. Средно общият дълг в икономиките на Г-20 по това време беше 200 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Днес цифрата е с около 40 процентни пункта по-висока, според данни на Банката за международни разплащания (БМР). В сравнение с банкрута на Lehman потенциалът за унищожаване на стойността сега е по-голям.

Възможностите за действие на централните банки и на финансовите министри са по-малко. За разлика от тогава, днес в много страни основните лихви вече са нулеви; балансите на централните банки са претъпкани с ценни книжа; държавният дълг в много страни е значително по-висок, отколкото в края на 2000-те години. Ако сега се стигне до тежка глобална рецесия, централните банки вероятно ще трябва да изкупуват нов държавен дълг в безпрецедентен мащаб.

А освен това и духът на глобалното сътрудничество отлетя безвъзвратно. Национализмът и протекционизмът определят глобалната икономика днес. През 2008/09 г. по целия свят имаше координирани мерки за подпомагане на икономиката и финансовите пазари. Страните от Г-20 действаха, преди всичко САЩ, Китай, еврозоната, Япония, Великобритания. Трудно е да си представим, че сравними координирани мерки могат да се повторят днес.
Що се отнася до стабилизирането в остра икономическа криза, държавите биха могли да направят нещо. Способността им и готовността им за действие обаче са ограничени.

Ситуацията в еврозоната е по-благоприятна, отколкото беше тогава. Спасителният фонд на ЕСМ е готов да подкрепи силно задлъжнелите страни, които са на ръба на несъстоятелността в резултат на такава криза. Дори за силно задлъжнялата и заразена с вируса Италия парите трябва да са достатъчни.

... или шок от несигурността като през 2001 г.?

В допълнение към непосредствените ефекти кризата с коронавируса може да предизвика забележими промени в дългосрочен план. Огромната несигурност, пред която сме изправени в момента, донякъде е подобна на ситуацията през есента на 2001 г.

И тогава на моменти имаше дифузно усещане за индивидуална заплаха. След терористичните атаки на 11 септември в САЩ следваха редица нападения с антракс. Много хора избягваха масовите събирания, предпочитайки да се оттеглят в собствените си четири стени. „Cocooning“ - въртене в пашкула у дома - се превърна в хитовата фраза.
Посещенията в киното намаляха и започна триумфалният поход на DVD. Вместо да отидат в ресторанта, хората отново хапваха вкъщи. Желанието за пътуване се сви, както по отношение на почивките, така и по отношение на бизнеса. Колите от типа SUV, които предават усещане за сигурност, също станаха по-популярни за жителите на градовете, първоначално в САЩ, а по-късно и в Европа. 

Терористичните атаки предизвикаха огромна несигурност сред компаниите: Дали глобалните пътувания и транспортът на контейнери ще застинат заради задълбочените проверки за сигурност? Тогава какво би станало с глобализацията? Трябва ли границите да бъдат до известна степен затворени и да се прекъснат международните вериги за доставки? По онова време мениджърите, инвеститорите и съветниците се сблъскваха с подобни въпроси. Не се стигна до там. Ситуацията се нормализира сравнително бързо и малко след това залозите за глобализация наистина започнаха. Придвижването към все по-широкия достъп до икономиките беше по-силно от страховете. А сега?

Вирусният шок среща свят, който от известно време се характеризира с фрагментационни тенденции. Геополитическата несигурност, популизмът, национализмът и протекционизмът от години са в тежест на икономиката. Възможно е вирусът да засили тези тенденции. Глобалните вериги на стойността могат да се разпаднат.

Глобализацията, както знаем, ще бъде върната назад. Възможно е също така кризата да задвижва виртуализацията. Обменът на данни може да замени физическия обмен на стоки и хора. „Глоботеризацията“, както я нарича икономистът Ричард Болдуин, ще се ускори. Но, както казахме по-рано: изправени сме пред гигантска стена от мъгла. Засега няма какво друго да направим, освен предпазливо да поправяме пътя си напред.

Всичко по темата четете тук!