Европа не е готова да отбранява идеалите си

Колко стабилен е Западът? На тазгодишната конференция по сигурността в Мюнхен, най-голямото събиране на политици и фукнционери в тази област, темата беше „беззападността“, отнасяща се до чувството за дезориентация, което много европейци изпитват в тази епоха на „Америка на първо място”, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.

От 40-те години на миналия век лидерството на САЩ в полза на обединена и сигурна Европа бе единствената неизменна характеристика на Стария континент. В продължение на поколения САЩ се ангажираха да защитават Европа от Русия, да поддържат военни бази в Германия, за да не допускат да заплашва съседите си, и да насърчават европейската интеграция. Сега европейците не знаят къде се намират и смесица от объркване, гняв, разочарование и страх изпълва атмосферата на конференции като тази в Мюнхен.

Няма голямо съмнение, че политиките на администрацията на Тръмп, вариращи от търговски войни до твърдост спрямо Иран, тестваха трансатлантическите отношения до крайност. За да разберат обаче нарастващата слабост на западния съюз, европейците трябва да отделят по-малко време за осъждане на Доналд Тръмп и повече за вглеждане в огледалото. Добро начало би било социологическото проучване на Pew, публикувано по-рано през февруари, за състоянието на НАТО.

На пръв поглед проучването изглежда като добра новина. В 14 европейски държави, плюс Канада и САЩ, средно 53% от анкетираните са заявили, че имат благоприятно отношение към НАТО, докато само 27% неблагоприятно. Въпреки двуцифрения спад в процентни пунктове при отношението към НАТО сред французи и германци, тези цифри не са лоши. Тръмп, Еманюел Макрон и Ангела Меркел са по-малко популярни в родните си страни от НАТО.

Дотук добре, но тази подкрепа е слаба. На въпрос дали страната им трябва да започне война с Русия, ако Москва нападне съюзник от НАТО, 50% от анкетираните отговарят с "не", а само 38% биха подкрепиха спазването на ангажимента си към Алианса.

Само 34% от германците, 25% от гърците и италианците, 36% от чехите, 33% от унгарците и 41% от французите смятат, че страната им трябва да изпълни своето договорно задължение, ако бъде нападната друга европейска държава. Само в САЩ, Канада, Великобритания, Холандия и Литва има мнозинство в подкрепа на взаимната отбрана.

Европейците често противопоставят „национализма“ на считаните за изостанали политически култури като Русия, Китай и САЩ със собственото си уж просветлено отношение към космополитната солидарност. Ако обаче данните са точни, европейците не са заменили национализма с европейска солидарност. Те са го заместили с фантазия: вярата, че човек може да има сигурност и просперитет без силна отбрана.

Тази визия прави Европа уязвима и заплашва да остави Запада да се разпадне. Европейските лидери вярват, че разменят тесногръда лоялност за по-възвишени и по-широки ангажименти, когато в действителност техните държави нямат солидарността, която прави възможен международния ред. Онези, които мечтаят, че могат да имат сигурност без готовност да се борят за нея, бавно превръщат НАТО в хартиения тигър, на който враговете му се надяват.

Междувременно европейците все още в голямата си част се доверяват на Америка. Общо 75% от италианците вярват, че САЩ биха се отзовали в защита на НАТО, ако Русия нападне, както и 63% от германците и 57% от французите. Въпреки двойствеността на европейците относно изпълнението на ангажиментите им към НАТО, Алиансът е обединен от тяхната увереност, че Америка - тази на Тръмп - ще изпълни задълженията си.

Проблемът на Европа не е Тръмп. Не е и национализмът. Не е, че другите не са достатъчно мъдри или просветени, за да споделят идеалите на Европа. Проблемът е, че твърде малко европейци са готови да защитават идеалите, които твърдят, че прегръщат. Чудесно е, че младите германци вече не мечтаят да се бият и да умрат, за да завладеят Полша, но е лошо и дори опасно, че толкова малко от тях смятат, че Европа е достатъчно важна, за да бъде отбранявана и, ако е необходимо, да се рискува живот за нея.

Този проблем няма да бъде лесен за разрешаване. За много европейци основната цел на европейската интеграция беше прекратяване на войните. В продължение на векове нестихващият национализъм на европейските народи тласкаше Стария континент в поредица от злочести войни. Европейският съюз имаше за цел да погребе тези национални антагонизми и да прекрати цикъла на войната. Да се обича Европа означаваше да се навлезе в постисторическа епоха на вечен мир. За избирателите, израснали в европейския пашкул, военната защита на европейските идеали звучи като оксиморон. Как можете да изградите мир като воювате?

За разлика от тях американците продължават да вярват, че Европа си струва да се защитава. Остава ни да се надяваме, че през следващите няколко години повече европейци ще стигнат до този възглед. В противен случай перспективите за „беззападност“ само ще нарастват.