По-координирана инвестиционна стратегия, съчетана със засилени усилия за реформи на равнище еврозона, ще бъде от съществено значение за подпомагане на устойчивия растеж и отговор на дългосрочните предизвикателства като климатичния преход и технологичната трансформация, допълва се в позицията.
Бедност и неравенство
Ефектите от икономическата експанзия през последните години не се усещат равномерно в държавите членки и в целия регион. Въпреки че нивата на разполагаемия доход се повишават, те остават под нивата преди кризата в няколко държави от еврозоната. Броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, намалява в повечето страни и сега е с 5 милиона под пика през 2012 г., но остава над нивата от 2008 г. в еврозоната.
Съветът предупреждава, че все още има сериозни различия в доходите между страните от еврозоната и ЕС. За да се насърчи възходящата конвергенция в рамките на блока и в страните членки на еврозоната, трябва да се насърчават политики, които целят повишаване както на ефективността, така и на справедливостта, в съответствие с целите за устойчиво развитие.
Фискална политика
Координирането на националните фискални политики при пълно зачитане на Пакта за стабилност и растеж, като същевременно се отчита наличното фискално пространство и различията в държавите, подкрепя правилното функциониране на ИПС. Очаква се фискалната позиция на еврозоната да бъде като цяло неутрална до леко разширяваща се през 2020 г. и 2021 г. В същото време националните фискални политики остават недостатъчно диференцирани.
Провеждането на разумни фискални политики от държавите в еврозоната с високи нива на публичен дълг би поставило държавния дълг на низходящ път, би намалило уязвимостта към шокове и би позволило пълноценното функциониране на автоматичните стабилизатори в случай на икономически спад.
По-нататъшното увеличаване на инвестициите и други продуктивни разходи в страните с благоприятна бюджетна ситуация би подпомогнало растежа в краткосрочен и средносрочен план, като същевременно би помогнало за балансиране на икономиката в еврозоната. Фискалните отговори трябва да бъдат диференцирани, целящи по-благоприятна позиция на съвкупно ниво, като същевременно се гарантира пълно спазване на Пакта за стабилност и растеж.
Фискалните структурни реформи остават от решаващо значение за подобряване на фискалната устойчивост, засилване на потенциала за растеж и позволяване на ефективни антициклични фискални политики в случай на спад, посочват от Съвета на ЕС.
Добре функциониращите национални фискални рамки, заедно с редовни и задълбочени прегледи на разходите и ефективни и прозрачни обществени поръчки, могат да повишат ефикасността на публичните разходи и да подобрят доверието и качеството на фискалните политики.