Кристалина Георгиева: Преосмисляме съвета си към развиващите се икономики

Всъщност поразителното разнообразие от провеждани политики сред икономиките може да отразява различното им излагане на външни шокове. Развиващите се икономики също така се различават значително по отношение на ликвидността на валутните си пазари, което може да повлияе на обхвата на инструментите, които са на тяхно разположение за стабилизиране.

Макар че предишните насоки на МВФ към страните членки разглеждаха всичките четири инструмента на интегрираната рамка на политиката, ние признаваме, че е необходимо по-задълбочено разбиране на това как тези политики действат както изолирано, така и в координация помежду си. Например, ако една страна е използвала макропруденциални мерки, за да избегне натрупването на дългови и валутни несъответствия преди настъпването на шок, трябва ли да използва паричната политика повече или по-малко, за да стабилизира икономическата дейност след шока?

Трябва ли валутната интервенция да се използва за стабилизиране на валутния курс и за ограничaване на балансовите рискове за някои видове външни финансови шокове - като по този начин се дава по-голяма автономност на паричната политика да се съсредоточи върху стабилизиране на вътрешната активност? Как би се променила желателността и ефективността на подобна промяна в регулаторния микс в зависимост от характеристиките на дадена страна?

Докато търсим отговори на тези въпроси, насоките на МВФ трябва да са ясни, че има обстоятелства, при които някои инструменти нямат роля в оптималния регулаторен отговор. И дори след като сме определили най-добрия набор от политики, нашите съвети към държавите трябва да имат предвид, че някои политики могат да доведат до нежелани странични ефекти. Сред тях: очакванията на инвеститорите за едностранна валутна интервенция могат да възпрепятстват дългосрочното развитие на валутните пазари и да доведат до прекомерен дълг в чужда валута. И накрая, нашите нови насоки трябва да отчитат значителните комуникационни предизвикателства и въпросите с доверието, които могат да възникнат, когато централните банки използват множество инструменти.

С развитието на нашето мислене, в тесни консултации с изпълнителния ни съвет и властите на държавите членки, ние осъзнаваме, че подобрената рамка трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да отговори на разнообразен набор от цели. Нещо повече, макар че сегашният ни фокус е върху инструментите, които могат бързо да се използват за справяне с външни шокове, в крайна сметка ще разширим рамката, за да включим фискалната политика.

Както винаги ние от МВФ се стремим да предоставим на нашите страни членки най-добрите налични насоки за политики с оглед постигане на целите им за растеж и стабилност.