Лице на деня

Когато става въпрос за мащабни анонси, Борис Джонсън е в стихията си. Великобритания ще бъде в бъдеще страна, „където високоскоростни влакове ще се плъзгат между нашите градове, автономни автомобили ще се движат по нашите улици, а пътуващите с удоволствие ще въртят педалите по велосипедните пътеки до офисите си“, заяви британският премиер във вторник в Камарата на общините.

Централният елемент на визията му за бъдещето е високоскоростният път HS2, за който британският кабинет даде зелена светлина във вторник. Строителните работи по най-големия европейски инфраструктурен проект могат да започнат през пролетта. „Ще стратираме революция в транспорта", каза Джонсън. Лондон бил най-продуктивният регион в Европа, защото имал фантастична транспортна мрежа. Този инструмент ще се използва в останалата част на Кралството за стимулиране на икономиката, казва премиерът.

Съкращението HS2 означава High Speed Rail 2. HS1 беше „Евростар“, който отвежда лондончани до Париж и Брюксел за два часа. Сега се твърди, че HS2 ще подобрява връзките на Лондон с централната част на Острова и Северна Англия. Времето за пътуване до Манчестър трябва да бъде намалено наполовина до малко повече от час, а до Бирмингам ще спадне до 45 минути. В бъдеще ще се стига по-бързо от летището в Бирмингам до центъра на Лондон, отколкото с метрото от Хийтроу, пошегува се Джонсън.

High Speed 2 (HS2) ще се превърне в най-големият инфраструктурен проект в Европа. Към управлението му обаче заваляха критики, тъй като разходите се очаква да нараснат до над 100 млрд. паунда (129 млрд. долара). Първите влакове може да не стартират до 2031 г.

Критиците твърдят, че спестяването на половин час до Бирмингам не си струва вложените милиарди. Правителството трябва по-добре да модернизира и разшири съществуващата железопътна мрежа, казва експертът по трафика Ричард Уелингс от лондонския мозъчен тръст „Институт по икономически въпроси“ (IEA). Високоскоростният влак е малко вероятно да промени севера толкова фундаментално, колкото се обещава, казва той.

HS2 е проект, пълен с политическа символика. Джонсън не само иска да настигне континента, където ICE и TGV (високоскоростните влакове в Германия и Франция) отдавна са стандарт. За супервлака се твърди, че ще внесе нов икономически динамизъм в замрелите индустриални региони между Ливърпул и Лийдс. Джонсън е под натиск, защото по време на предизборната си кампания обеща да намали значително регионалното неравенство в страната.

С решението си премиерът поема политически риск. Не само депутатите от 70-те избирателни района по трасето са в смут. Проектът е твърде скъп, не е добър за природата и е безсмислен, оплаква се консерваторът Майкъл Фабрикант, цитиран от Handelsblatt. На „Даунинг стрийт“ също се притесняват, че проектът може да се превърне в гроб за милиарди лири. Най-близкият съветник на Джонсън Доминик Къмингс съветва да не се поема подобен риск.

По отношение на планирането HS2 всъщност е „колега“ на новото голямо летище в Берлин BER - доста над бюджета и след графика. Проектът стартира от лейбъристското правителство през 2009 г. Първата отсечка до Бирмингам трябваше да приключи тази година. Въпреки това плановете се изтеглиха във времето, а оценките за разходите продължиха да набъбват - от 32,7 милиарда до 106 милиарда паунда наскоро. Сега маршрутът до Бирмингам трябва да бъде отворен между 2028 и 2031 г., разширението до Манчестър - между 2035 и 2040 г. Британската сметна палата счита този график за твърде оптимистичен.

Има аргументи и в подкрепа на високоскоростния път. Броят на пътуванията с влак се е удвоил през последните 25 години, докато железопътната мрежа се е свила. Резултатът: товарен и пътнически транспорт, бързи и бавни влакове се движат по едни и същи коловози. Натоварването на мрежата е с 60 процента над средното за ЕС - една от причините за многото закъснения. С HS2 сега ще бъде създаден значителен нов капацитет.

Влаковете по HS2 ще достигат скорост от 362 километра в час, по-висока от тази на повечето други високоскоростни линии в света. По линия HS1 на тунела под Ла Манша влаковете Eurostar до и от континентална Европа достигат скорост от 186 мили/час, докато вътрешните влакове достигат до 140 мили/ч. HS2 също ще утрои железопътния капацитет на север-юг, като цели 14 влака на час ще могат да използват линията.

Джонсън вижда съвсем практическо и скорошно предимството - че скоро ще може да бъде сниман на церемонията за първа копка. Големият строителен обект ще създаде и хиляди работни места. За да ускори процеса, премиерът планира да назначи щатен държавен секретар по проекта. Джонсън обяви като част от своя „инфраструктурен план“ и инвестиции в обем от 5 млрд. британски лири за следващите пет години, които ще се вложат в автобуси и велосипедни алеи.

Още като кмет на Лондон Джонсън имаше слабост към големите и високопарни проекти, но не и с най-добрата репутация. Доста проекти потънаха вдън земя, с други той пропиля милиони лири. Предложението му през 2012 г. да се построи ново летище на остров „Борис“ в устието на Темза вместо нова писта на „Хийтроу“ беше отхвърлено като твърде скъпо.

Неговият „градински мост“ над Темза никога не бе построен, а градът плати разходите за планиране - 50 милиона паунда. В момента Джонсън обмисля идеята да изгради мост между Шотландия и Северна Ирландия, за да затвърди единството на кралството. Този план също се счита за чиста фантазия - не на последно място защото Великобритания е изхвърлила след Втората световна война в тази морска част неизползвани боеприпаси.