Според източниците на изданието откакто новото ръководство на ЕК встъпи в длъжност в края на 2019 г., имаше тласък - главно воден от Франция и Германия, институцията да е по-уверена в намесата в подкрепа на местните фирми, включително да наклони везните в полза на националните шампиони в стратегически важни отрасли като облачни изчисления и автономни превозни средства.
Това включва и усилия за пренаписване на правилата за конкуренцията, за да се позволят мегасливания – като това на железопътните гиганти Alstom и Siemens, което Маргрете Вестагер спря.
Данните - жизнената сила на дигиталната икономика - също се превърнаха в политически дуел за това кой трябва да има достъп до цифровата информация, която вероятно ще определи кой печели в глобално важни технологии като изкуствен интелект, мобилни мрежи от ново поколение и т.н.
„Ние сме под натиск да направим нещата“, казва служител на Комисията. „Разбира се, Европа трябва да води, но не искаме да приемаме заповеди от Париж и Берлин“, казва още източникът на изданието.
От своя страна Вестагер се грижи за това докъде трябва да стигне Европа в настояването си. Многократно питана за елементите на „геополитическия“ подход на Комисията, тя определя всички промени като по-скоро еволюционни, отколкото революционни. Според нея поддържането на равнопоставеност между местните фирми и чуждестранните конкуренти ще остане нейният водещ принцип.
Все пак Маргрете Вестагер не случайно е на една от най-високите длъжности в ЕС. Тъй като биещите барабани за по-агресивни регулаторни действия с цел насърчаване интересите на блока стават все по-настойчиви, тя проявява желание да възприеме някои от тези политики, дори като твърди, че промените са само за запазване на честността на глобалните пазари.
Макар че все още е защитник на либералните принципи на ЕС, наскоро тя заяви, че блокът трябва да е готов да се противопостави на финансираните от правителства чуждестранни компании, които искат да купят европейски конкуренти, ако цените на такива сделки са изкуствено завишени или занижени. Според нея поглъщанията могат да попаднат в рамката на строгите правила за държавна помощ в региона.
По подобен начин международните компании могат да наддават за проекти на ЕС, като финансирането представлява стотици милиарди евро публични пари всяка година. Това обаче се случва, само ако европейските компании могат да участват в подкрепяни от държавата инициативи извън блока. Това е един вид предупреждение към Китай, тъй като Пекин често ограничава кои фирми могат да се конкурират на местния пазар.
„Свободни сте да дойдете тук и да подадете оферти“, казва Вестагер. „Тогава бихме искали да можем да отидем на вашия пазар и да бъдем част от процеса при вашите поръчки“, допълва тя.
Вестагер изобразява по-явно интервенционистките политики в Европа, включително заделянето на 3,2 млрд. евро от средствата на ЕС през декември в подкрепа на производителите на батерии от седем държави членки за разработване на водеща в света технология.
Вестагер аргументира това решение със запълването на празнина, както и че инвестираните публични пари ще привлекат частни инвестиции, които в крайна сметка ще бъдат от полза на гражданите на ЕС.
„Това са решения, които самият пазар не би ни дал, дори и да търсим пазари извън Европа“, отговаря тя на въпрос дали подкрепата за европейската батерийна индустрия представлява несправедлива държавна помощ. „Знаете ли, чувствам се на 100% права“, заключава тя.
преди 4 години Вече няма смисъл да се правим на либерални и демократични. Световната иконоическа война започна и ЕС няма как да остане неутрален. Имаме парите, способностите и пазара да развиваме който и да е отрасъл и да сме конкурентно способни на другите големи играчи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар