Доларизацията няма да спаси Аржентина

С изключение на няколко кратки периода, Аржентина преживява 75 години на макроикономическа нестабилност. За да победи инфлацията, тя опита почти всяка възможна парична и валутна политика, но инфлацията е повече от 50 на сто, пише за Financial Times Луис Жаком, професор в Джорджтаунския университет и бивш президент на Еквадорската централна банка. 

Върви повтарящ се дебат дали Аржентина трябва отново да възприеме щатския долар като средство за постигане на ценова стабилност и залагане на основите за икономически растеж. За да се аргументира доларизацията, често се посочва като модел Еквадор. Какво обаче може да научи Аржентина от 20-те години на доларизация в тази страна?

Ето пет важни урока:

Първо, доларизацията побеждава инфлацията. Еквадор доларизира икономиката си през януари 2000 г., а стабилността на цените беше постигната до 2004 г. Оттогава инфлацията е средно 3,1% годишно, по-ниска от средните 28% между 1970 и 1999 г. и подобна на тази в Чили (3,3% ), Колумбия (4,4%) и Перу (2,9%) за същия период.

Вторият урок е, че доларизацията не означава непременно фискална дисциплина - важно съображение за Аржентина, където хроничната инфлация се свързва с постоянни фискални дефицити.

Централната банка също така напечата пари и ги прехвърли на правителството, за да плати то сметките си. Това действие беше възможно само защото конституцията от 2008 г. премахна независимостта на централната банка, влязла в сила през 1998 г., която забраняваше финансирането от страна на монетарната институция.

В резултат на това финансовият риск на Еквадор като държава остана висок и доста над този на съседите му. За да възстанови фискалната стабилност, страната ограничи съвкупното търсене, което доведе до спад в темпа на ръст на БВП на човек през последните пет години - тенденция, която се очаква да продължи поне още три години, според МВФ.

Така че доларизацията не стимулира автоматично икономическия растеж – това е третият урок. Въпреки благоприятната международна среда, която преобладаваше през последните 20 години - цените на петрола се повишиха над историческите нива, доларът остана обезценен, международните лихвени проценти бяха ниски и страната получаваше изобилни парични преводи от чужбина, както никога преди, реалният БВП на Еквадор растеше средно с 3,3% годишно между 2000 и 2019 г., по-малко от темпа от 4,7%, регистриран през предходните 30 години.

Освен това доходът на глава от населението през 2019 г., измерен в постоянни цени, е по-нисък от този през 2012 г. и изостава през последните 20 години по отношение на съседните страни.