Взаимозависимостта между САЩ и Китай е нож с две остриета

Критиците на суровите твърдения, че икономическата взаимозависимост гарантира мир, посочват Първата световна война като доказателство, че подобни връзки не предотвратяват катастрофични конфликти между големи търговски партньори. Това е вярно, но стига твърде далеч в отхвърлянето на възможността, че взаимозависимостта може да намали вероятността от конфликт. Авторът Норман Ейнджъл и други грешаха, като твърдяха преди 1914 г., че икономическата взаимозависимост е направила войната невъзможна. Но те не сбъркаха, че тя значително увеличава цената й.

Разбира се, конфликт винаги е възможен поради човешки грешки. Повечето европейски лидери през 1914 г. неправилно предвиждаха кратка война с ограничени разходи. Търговията между САЩ и Япония не попречи на атаката срещу Пърл Харбър, въпреки че тя отчасти бе предизвикана от американското ембарго върху износа за Япония. Ембаргото манипулира икономическата взаимозависимост по начин, който накара японците да се опасяват, че незапочването на рисковата атака ще доведе до тяхното задушаване.

Взаимозависимостта понякога се нарича „самовъздържане“, но този термин не трябва да кара анализаторите да отхвърлят нейното значение. Вярата, че разходите ще надхвърлят ползите, може да е основателна, а самоограничаването може да бъде резултат от рационално пресмятане на интереса. Трябва да помним, че възприятията за обекта на атаката, макар и решаващи, не са единствените възприятия, които имат значение в сдържането. Трябва също да не забравяме, че международните възпиращи отношения са сложен набор от многократни взаимодействия между комплексни организации, които не винаги са единни участници. Освен това тези участници могат да коригират възприятията си по различни начини. Икономическите отношения между САЩ и Китай са добър пример за това.

Както казва политологът Робърт Акселрод, повтарящите се взаимоотношения могат да подхранят кооперативната сдържаност и реципрочност. В допълнение, известна взаимозависимост, при която дадена държава има интерес да не нарушава статуквото, е системна.

От това не следва, че трябва да пренебрегваме стратегическата цена на взаимозависимостта. И трябва да очакваме известно отделяне на САЩ от Китай в чувствителни високотехнологични области, които засягат националната сигурност. Недопускането на компании като Huawei до западните 5G мрежи не се различава много от изключването от Китай на Google или Facebook през последното десетилетие.

Не бива да позволяваме неоснователните страхове да доведат до цялостно отделяне. Взаимозависимостта е нож с две остриета, разбира се, но ако се борави внимателно с нея, тя може да допринесе за възпирането и стратегическата стабилност.