Преговорите за Brexit са най-належащият, но вероятно не най-важният елемент в календара на ЕС за тази година. С най-важно значение е предстоящата конференция за бъдещето на Европа. Тя предлага рядка възможност за ремонт на неработещия двигател в сърцето на съюза. Аз се опасявам обаче, че тази възможност може да бъде пропусната, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.
Това, което ЕС трябва да оправи повече от всичко друго, е разделението между ядрото и периферията. Brexit е най-крайната проява на това разделение, датиращо от 90-те години на миналия век и Договора от Маастрихт.
Въвеждането на единната валута и, по-късно, разширяването на еврозоната, което включи икономически неподготвени страни, очертаха две системни разделителни линии: между север и юг в еврозоната, между изтока и запада като цяло. Има страни в неравностойно положение и по двете оси.
Това е допълнително доказателство, че пътят към ада е постлан с най-добрите проевропейски намерения. Еврото стартира като федералистки проект. То е опасно незавършен такъв. Политиката след Маастрихт остави ЕС в своеобразно чистилище: твърде централизиран за общ пазар и недостатъчно централизиран за паричен съюз.
Държавите от ядрото трябва да приоритизират три области на интеграция: индустриална политика, външна политика и политика на сигурност, както и фискален съюз, достатъчно голям за да стабилизира икономиката. Вероятно е да се направят усилия във всяка от тези посоки, но подобно на общия бюджет на еврозоната те ще изубят инерция. Тогава какво?
Един риск е дезинтеграцията, започнала с Brexit, да продължи. Ако икономиката на Обединеното кралство се справя добре, общественото мнение в някои периферни държави членки може да се обърне срещу членството в ЕС. Ако Великобритания докаже, че животът извън ЕС е устойчив, Brexit ще стане по-малко плашещ. Нека не подценяваме остатъчния гняв в Гърция и Италия по отношение на начина, по който ЕС подходи към техните кризи и наложи строги икономии спрямо роптаещите електорати.
По-голямата опасност е безизходицата. От останалите 27 членки на ЕС осем са извън еврозоната, а страните от ядрото и периферията са склонни да осуетяват взаимните си амбиции. Разделението в зоната на единната валута е една от причините ЕС да не може да използва еврото като инструмент за външна политика, както правят САЩ с долара. То показва и защо на ЕС му е толкова трудно да реши постоянни проблеми като имиграцията, които изискват колективни действия.
Опитът за преодоляване на разделението между ядрото и периферията ще представлява официално признание за Европа на две скорости. Няма как това да се избегне. То би дало на периферията повече суверенитет и по-малко влияние, а на ядрото - повече политически инструменти.
преди 4 години Това е така, прав си. Наистина доста често се гледа собствения интерес, не малко пъти това даже значи комисионните при сделка. Точно така стана имотната креза 2008-2009 - с тлъсти комисионни на брокери на имоти.Обаче има и нещо друго. Тези комисионни и собствен интерес не рисуват цялата картинка. Ако не сме обединени и силни всичко ще е много по-зле. И това го знаят добре всички от Брюксел до Лондон и от Италия до Швеция ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Може. Ако администрацията от Брюксел се премести в София или Букорещ, наптимер! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години С изчезването на солидарността в съюза, още по време на финансовата и мигрантските кризи, стана ясно, че отговорът е не. И скоростите ще са и повече.Примерите са много - опропастен Южен поток, но стимулиран Северен, 5G, завода на VW и т.н.Защото се гледа повече личния интерес и комисионите, а не общият. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Има и такъв вариант , Европа го е избрала - това са 27 скорости .А за двете скорости се говореше още след референдума за Брекзит , но за да не разделяме Европа на 2 ще я разделим на 27 . Фаталното забавяне на Брекзит по вина на Европа може да е умишлено и целта да е точна такава . отговор Сигнализирай за неуместен коментар