Ще удържи ли прегрялата икономика на САЩ до изборите?

Илюзия ли е растежът? Тези думи бяха изваяни с неонови букви в салона на Deutsche Bank по време на тазгодишния Световен икономически форум в Давос, пише Рeна Форухар за Financial Times.

Макар американската икономика със сигурност да се справя по-добре, отколкото мнозина очакваха - ние преживяваме най-дългата икономическа експанзия в историята, идеята, че сме в „икономически бум“ е илюзия. Ръстът през последното тримесечие е само 2,1 на сто - по-малко от средните 2,4% от втория мандат на президента Барак Обама, според статистиката. Това е забележително лошо представяне, когато се вземат предвид стимулите от намаляването на данъците, довели до дефицит от 1 трлн. долара, най-големият в мирно време.

Междувременно инвестициите започнаха да намаляват през 2019 г., според Бюрото за икономически анализ. Това не е чудно. Фактът, че Федералният резерв на САЩ изглежда се опитва да монетизира дълга на Америка, за да гарантира, че страната може да плаща сметките си, е изключително притеснителен за много инвеститори.

Това е и ключова причина да имаме странно раздвоената настояща пазарна реалност, която е разделена поравно между бичите настроения спрямо акциите и търсенето на инвестиционно убежище в облигациите и златото.

Един инвеститор ми каза наскоро, пише Форухар, че не се съмнява, че дефицитното харчене, политическият риск и липсата на инвестиции в изследователска и развойна дейност и инфраструктура ще накарат инвеститорите в крайна сметка да напуснат американските пазари. Докато алгоритмите му не му кажат да бяга, той ще трябва да запази курса. Както казваше бившият шеф на Citigroup Чък Принс, „докато музиката свири, трябва да танцувате“.

Икономическите възгледи на екипа на Тръмп са също толкова раздвоени, колкото и пазарните. В Давос президентът на САЩ заяви, че централната банка на страната „е повишила лихвите твърде бързо и след това ги е понижила твърде бавно“. Той размишляваше и върху предимствата на отрицателните лихви в други държави: „Те са възнаграждавни за вземането на пари назаем, нещо, с което бих могъл да свикна много бързо. Харесва ми."

Неговият икономически съветник Лари Къдлоу, от друга страна, определи отрицателните лихви и агресивната парична политика като „неефективни“. Той лансира тезата, че финансовият стимул под формата на намаляване на данъци и дерегулацията са отговорни за растежа в САЩ. Докато данъците сами по себе си подкрепиха пазарите, спестените пари отидоха най-вече за обратно изкупуване на корпоративни акции. Това не е същото като ускорен растеж, воден от производителността. Що се отнася до дерегулацията, има много изследвания, които показват, че тя допринесе много малко за икономиката на САЩ.