Ердоган: А кой ще плати сметката?

След като се срещна с канцлера на Германия Ангела Меркел в петък, турският президент Реджеп Тайип Ердоган отново заговори за четиридесетте милиарда долара, които Турция е изразходвала досега за издръжката на бежанци от Сирия. Той сравни тази цифра с шестте милиарда евро, които Европейският съюз предостави на Турция в рамките на споразумението за бежанците от март 2016 г. От Анкара постоянно се оплакват, че ЕС не е спазил финансовите и други ангажименти на споразумението.

Турция не е предоставила поне досега разбивка за тези 40 млрд. долара. Вероятно Анкара таксува всеки бежанец по 10 000 долара. Турският държавен бюджет е особено обременен от безплатния достъп на бежанците до здравната система и образованието на деца бежанци. Но тези 40 млрд. долара вероятно са политическо число - за получаване на по-високо финансиране от ЕС. Президентът Ердоган също така изисква бежанската помощ от ЕС да постъпва директно в турския държавен бюджет.

Истанбул поема най-голямото бреме

По-голямата част от сирийските бежанци са концентрирани в няколко града и региони. В провинция Килис близо до границата има 80 000 турски жители и 120 000 сирийски бежанци. Турската провинция Хатай е най-засегната от наскоро разразилата се война в сирийския регион Идлиб. В столицата Анкара бежанците живеят главно в района на Алтиндаг. Най-голямото бреме обаче поема Истанбул. 560 000 сирийски бежанци са регистрирани там. Регистрацията обаче е спряна, а неразкритият брой неристрирани сирийци се оценява на половин милион. Има и около 200 000 афганистанци, които не са регистрирани.

Протестите сред турското население срещу четирите милиона бежанци в страната непрекъснато нарастват през последните години. Правителството в Анкара се опитва да облекчи напрежението с целенасоченото завръщане на стотици хиляди сирийци в „зоната на сигурност“, която създаде в Северна Сирия. То обаче не получава международна подкрепа за това, дори и от федералното правителство. Канцлерът Меркел предложи на Турция по време на посещението си в Истанбул в петък перспективата да подкрепи изграждането на каменни къщи в сирийската провинция Идлиб. Там около 400 000 бежанци лагеруват в палатки - на границата с Турция. Помощта от Германия трябва да предотврати преминаването на хората в Турция, а оттам - в Европа.

Как Анкара възнамерява да интегрира сирийците

Въпреки това, тъй като условията за доброволно завръщане не могат да се подобрят в обозримо бъдеще, а хуманитарната помощ не може да бъде поддържана в дългосрочен план, Турция също така активизира усилията си за интеграция на сирийците. Разрешителните за работа на сирийци под субсидирана защита се издават автоматично от октомври, а усилията се увеличават, за да могат колкото се може повече деца бежанци да се обучават. От 3,6 милиона сирийски бежанци приблизително 1,1 милиона са деца в училищна възраст. 650 000 от тях посещават училище. Класовете често са много големи, а качеството на преподаване е незадоволително.

Помощта от ЕС по линия на споразумението за бежанците се фокусира върху образователни, здравни и хуманитарни проекти. Шестте милиарда евро ще бъдат изплатени на два транша. За тази цел са подписани договори за услуги на стойност 4,7 милиарда евро, от които са изплатени 3,2 милиарда евро. Към днешна дата Германия е предоставила на Турция 1,1 милиарда евро за справяне с кризата с бежанците. Сумата се състои от двустранна помощ за бежанци в размер на половин милиард евро и част от споразумението за бежанците, което се финансира от националните бюджети, а не от бюджета на ЕС.

Облекчение за училищната система

Един от най-важните проекти за Турция е изграждането на нови училища, за да се облекчи училищната система на страната. Досега са похарчени 225 милиона евро. С изключение на двете провинции Санлиурфа и Газиантеп Министерството на образованието приключи сливането на сирийските училища с импровизираните училища на арабски език, които преподават по сирийски учебни програми. В рамките на друг училищен проект ЕС финансира турското министерство на образованието с проект за 300 млн. евро. Турските учители са подготвени за работа с деца бежанци и преподаване в класове до шестдесет ученици; често повече от половината от децата са бежанци. ЕС също така насърчава разработването на специални учебни програми и курсове за подкрепа, тъй като сирийските ученици често не са можели да ходят на училище в продължение на години заради войната и преоборудването на училищата с военни материали.

В допълнение към образованието вторият фокус е медицинската помощ, за която досега са изплатени или са договорени 300 млн. евро. Така например Европейският съюз финансира създаването на нови или мобилни здравни центрове в региони с много бежанци, както и по-доброто оборудване за такива центрове. Турската държава предоставя на бежанците безплатен достъп до здравната система. ЕС също така подкрепя проекти, които обучават персонала за по-добро справяне с нуждите и поведението на бежанците. Много жени не искат да се лекуват от мъже, например, а проблемите с комуникацията затрудняват лечението.

Децата трябва да ходят на училище

Досега 2,4 милиарда евро са изразходвани само за хуманитарна помощ. По-конкретно, 63 хуманитарни проекта са финансирани чрез 21 неправителствени организации. Например семействата се подкрепят да изпращат децата си на училище. Въпреки това по-голямата част от 1,725 милиарда евро се отчита от мрежата за спешна социална сигурност (Emergency Social Safety Net), най-големият единичен хуманитарен проект в историята на ЕС. В момента тя достига до 1,7 милиона бежанци, които се нуждаят особено много от защита. Те получават кредитна карта, издадена от турските партньори Червен полумесец и държавната Halkbank.

ЕС прехвърля по всяка такава карта по 120 турски лири на месец, което се равнява на около 18,50 евро на човек в семейство. Има и специално плащане от 150 лири на тримесечие на човек. Турското правителство не иска плащането на бежанци да надвишава 120 лири. Сумата е равна на тази, която получава всеки турски получател на социални помощи. Той обаче получава у други обезщетения, като субсидии за наем. Сирийските бежанци могат да изтеглят сумата от банкомати и да я използват например за плащане на наема или покупките си. 

По материали на FAZ и DPA