Китайският премиер обяви битката срещу короновируса за приоритет

Понеделник сутрин, Ухан: Ли Къцян изглежда е навсякъде в града, който се счита за епицентър на пандемията на коронавирус. В клиника той седи пред екран – ефектно за медиите, и вдъхва кураж на пациент, лежащ в изолирано отделение.

На строителна площадка, където трябва да се изгради болница с 1000 легла с невероятно бързи темпове, той увещава работниците да почиват след работата си. В супермаркета той пожелава на жителите на Ухан мир, здраве и дълголетие.

Лицето на 64-годишния китайски премиер остава скрито зад маската му, но посланието му е ясно: борбата срещу вируса се превърна в основен приоритет в Китай.

Това, което виждат гражданите, им харесва. Особено в социалните медии има много положителни реакции за публичните изяви на Ли Къцян като кризисен мениджър, пише в свой анализ DPA.

Chinese premier Li Keqiang visits Wuhan to visit medical workers. pic.twitter.com/6vdM1MnrFY

— Chris Buckley 储百亮 (@ChuBailiang) January 27, 2020

Премиерът е ръководител на новосъздадената централна работна група, която сега ще ръководи националната кампания за ограничаване на короновируса от Ухан. Държавният глава и лидер на партията на Китай Си Дзънпин му е „поверил“ тази задача, както се казва в официалното съобщение. Решението е било взето в събота на бързо свикано кризисно заседание на най-мощния орган на Китай - Постоянния комитет на Политическото бюро на Комунистическата партия.

Сега се мобилизират всички ресурси: министерството на финансите и Националният здравен орган обявиха в понеделник, че ще осигурят почти 8 млрд. евро за ограничаване на вируса. Медицински специалисти от цялата страна се набират и обучават, за да сменят преуморените лекари и медицински сестри в Ухан. Производителите на защитни костюми и маски за лице се връщат по-рано от празниците си, за да задоволят търсенето. Това, което липсва, се внася по спешност.

А ситуацията е повече от сериозна: броят на жертвите на вируса се увеличи и в понеделник, сега има 81 смъртни случая и 2555 потвърдени заразени в Китай. Има и изолирани случаи в САЩ, Франция, Япония и Тайланд. Повече от 40 милиона души са лишени от комуникация с външния свят от пет дни.

Пътуването е ограничено в много градове и провинции в Китай. Съединените щати, Япония и Франция подготвят мерки за евакуация на своите граждани от карантинните зони. За да спести време, китайското правителство удължи празника на китайската Нова година до 2 февруари. Компании като Bytedance и Tencent инструктираха своите служители да започнат дистанционна работа от вкъщи.

Историческият контекст

В същото време държавните цензори оставят на хората достатъчно поле за критики към местните служители. Лидерите на провинция Хубей и град Ухан проведоха пресконференция в неделя, която предизвика много подигравки сред населението. 

В социалните медии, например, се критикува, че двама от тях дори са били до такава степен некомпетентни, че не могат да носят правилно маските си. Губернаторът на Хубей, който първоначално твърдеше, че Китай може да произвежда 10,8 милиарда маски за лице, изпадна в особено жалка ситуация, след като трябваше да коригира това твърдение до 1,8 милиарда маски, а  накрая - до 1,08 милиона.

Местните кадри обаче трябваше постепенно да признаят публично, че първоначално са отказали и смекчавали информация и не са успели да се справят навреме с кризата. „Ако епидемията може да бъде овладяна", казва кметът на Ухан Джоу Сиануан, „нямаме нищо против да бъдем замеряни с лош имидж“. Някои наблюдатели вярват, че той ще бъде един от онези, които ще бъдат натоварени с поемането на политическата отговорност.

Може и да не се стигне обаче до там, както показва възходът на самия Ли. През 90-те години Китай бе разтърсен от скандал заради заразени с ХИВ кръводарявания, а централната китайска провинция Хенан бе епицентър на кризата. Заразата се случи при предшественика на Ли, но когато той стана губернатор там през 1998 г., първоначално опита всичко възможно да потуши медийните съобщения за проблема и да сплаши активистите.

В хода на потушаването на скандала пациентите бяха оставени на съдбата си. Едва през 2001 г. централното правителство в Пекин започва да признава за грешките си и да се грижи за болните в специални институции.