Макар пазарите на акции и облигации да отбелязаха значителни печалби след кризата, много хора от по-широката икономика не спечелиха, което се илюстрира от нарастващия прилив на популизъм. Съдейки по текущите потоци към акциите и облигациите, инвеститорите изглежда са примирени с повече от същото, въпреки че все по-скъпите финансови активи със сигурност са уязвими на макро шок, който дори централните банки не могат да ограничат. Много инвеститори, включително Принс, вярват, че ще почувстват вибрациите преди следващото голямо земетресение и ще имат време да избегнат най-лошото от разпродажбата.
Тъй като централните банки таргетират цените на активите, все повече нарастват опасенията относно дългосрочните последици от финансовата система, изградена върху отрицателни или ниски лихвени проценти, която подтиква стремежа към рискови активи. Фред Клиъри от Pegasus Capital заяви, че централните банкери са избегнали по-болезнен икономически срив след финансовия крах чрез извънредните си парични политики. "Продължителната политика на нулеви лихвени проценти създава зомбирани компании и отлага деня за плащане на сметката", добавя той.
Очаква се централните банки да запазят настоящата си приспособима позиция за известно време. Томас Костерг от Pictet Wealth Management вярва, че централната банка на САЩ „ще остане свръхчувствителна към финансовите пазари“, добавяйки: „Тя е в режим на постоянно приспособяване и до известна степен е в капана на нивото на частния дълг в системата.“
В действителност, в настоящата среда на ниски премии по корпоративния кредит, Институтът за международни финанси оценява, че 19 трлн. долара дългови ценни книжа са за рефинансиране през тази година в САЩ, Великобритания, еврозоната, Япония и ключовите развиващи се пазари.
Как обикновено свършва това? Кредитният стрес и нарастващото ниво на корпоративните дефолти предизвикват рецесия и сериозна разпродажба на акции, както стана в началото на века и по време на финансовата криза.
Това беше идеята, която налагаше друг участник в Давос. Скот Майнърд, главен инвестиционен директор в Guggenheim, предупреди, че макар централните банки да са отлoжили следващата рецесия до 2021 или 2022 г., „в крайна сметка ще достигнем до повратна точка, когато инвеститорите ще се събудят за надигащата се вълна от дефолти и понижения на кредитни рейтинги“.
Този път инвеститорите може би ще изпитат повече болка. Благодарение на политиките на централните банки държавните облигации осигуряват малка защита срещу по-инфлационно бъдеще или голям шок, който предизвиква рязък спад в стойността на рисковите активи.