Доказателствата за вредата от митата на Тръмп се трупат

Доказателствата за икономическата вреда от митата на Тръмп се трупат. Две проучвания, направени този месец от Националното бюро за икономически изследвания (NBER), показват отново че митата се плащат почти изцяло от американските потребители, като същевременно илюстрират как те действат и като спирачка за щатския износ, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

Първото изследване е на икономисти от клона на Федералния резерв в Ню Йорк, от университетите Принстън и Къламбия. Те са проучили данните на американските митници до октомври 2019 г. Дотогава, както изчисляват, средното американско мито се е повече от утроило - от 1,6% на 5,4%. Но чуждестранните фирми като цяло не са намалили цените, за да го компенсират. Вместо това „приблизително 100 процента от тези импортни данъци са прехвърлени на американските вносители и потребители“.

Изключението е вносът на стомана, при който само половината от увеличението на митото се прехвърля на потребителите до година след въвеждането му. От една страна поне американските потребители на стомана понасят само половината от допълнителните разходи. Но тогава как президентът Тръмп ще съживи работни места в стоманодобивната индустрия? „Фактът, че чуждестранните производители на стомана понижиха цените си“, казват икономистите, „може да помогне да се обясни защо производството на стомана в САЩ е нараснало само с 2 процента годишно между третото тримесечие на 2017 г. и третото на 2019 г.“

Второто изследване е на икономисти от Федералния резерв, Мичиганския университет и Статистическото бюро. Техният фокус е слабостта в износа на САЩ, където растежът е нулев или отрицателен, дори когато се изключва „износът за Китай или продуктите, срещу които се предприемат ответни мерки“. Авторите заключават, че „зависимостта на фирмите от световните вериги на доставки може да усложни прилагането на традиционния меркантилизъм.“

Като стойност артикулите в многото митнически списъци на Тръмп са предимно междинни стоки - 57% според проучването. Оттук идва и ефектът на бумеранга, тъй като американските компании използват тези съставни стоки, за да произведат свои собствени продукти. Авторите добавят, че „84% от общия износ на САЩ е от фирми, изправени пред поне едно увеличение на вносно мито.“

Тези компании представляват 65% от промишлената заетост, друга голяма грижа за Тръмп. „За всички засегнати фирми“, смятат икономистите, „косвеният разход е 900 долара на работник във вид на нови мита.“ В промишлеността той е още по-висок: 1600 долара на работник.

Това потвърждава останалите доказателства. Според друго изследване на Федералния резерв „малкият тласък от защитния ефект на митата е повече от компенсиран от нарастващите разходи за внос и ответните мита.“ Проучване на NBER от март казва, че „цялата тежест на митата пада върху американските потребители с намаляване на реалните доходи в САЩ от 1,4 милиарда долара на месец.“ Не забравяйте митата върху пералните машини, за които изследователите твърдят, че са повишили цените на пералните и сушилните с около 12%.

Протекционистите могат да защитават политиките си с политически съображения, но това означава да се игнорират нарастващите доказателства за икономическата вреда.