Икономическият елит има различни от екологията грижи

Освен това е твърде рано да се дават успокояващи сигнали: „Все още не сме достигнали повратната точка“, пояснява директорът на МВФ Кристалина Георгиева в Давос. Светът ще трябва да продължи да живее с „новата нормалност на засилената несигурност“, като „основните причини за търговските конфликти все още са налице“, дори след подписването на първата фаза от търговско споразумение между Китай и САЩ. „Внимателна стабилизация, бавно възстановяване", обобщава анализа си фондът.

Корекцията надолу засяга няколко икономики: МВФ сви прогнозите за САЩ, еврозоната, а също и за Германия с 0,1 процентни пункта за всеки. Прогнозата за развиващите се пазари бе намалена с 0,2 процентни пункта. Най-тежък удар понесе Индия, чиито перспективи за растеж МВФ сви с 1,2 процентни пункта.

Ръководителят на PwC за Германия Улрих Щьорк не смята, че Германия и Европа ще изпаднат в криза. Въпреки че краткосрочните очаквания на ръководителите на компаниите са отрицателни, ситуацията в региона изглеждала по-добре в средносрочен и дългосрочен план. И в Германия ще има обрат, казва Щьорк пред Handelsblatt: „Обемът на инвестициите в Германия е голям, особено в нови технологии като електрическата мобилност". Компаниите са взели мерки, за да се приспособят за бъдещето след един сух период“, казва той.

Положителни сигнали, но...

Но от гледна точка на МВФ има и нови рискове. Георгиева говори за: геополитическото напрежение в Близкия изток и „драматичните ефекти“ от климатичните сътресения, които можеха да се наблюдават при горските пожари в Австралия и части от Африка.

Без намесата на централните банки по света прогнозата на МВФ би била много по-мрачна. „Паричното облекчение допринесе за растеж от 0,5 процентни пункта“, твърди Георгиева. Без този принос „сега бихме говорили за техническа рецесия, която за щастие избегнахме“, добавя ръководителят на МВФ.

Тя призова енергично правителствата: „Продължавайте да вършите това, което работи. Това, което работи, е една приветлива парична политика“. 49 централни банки по света са предприели 71 намаления на лихвите през 2019 г. „Това е най-синхронното облекчаване на паричната политика след финансовата криза насам“, подчертава българката.

Георгиева не отрича, че има и положителни сигнали. Така например търговският конфликт между САЩ и Китай бе облекчен. Двете страни подписаха първата фаза на търговско споразумение. То обаче прилича повече на примирие, отколкото на мирен договор.

Георгиева оценява внимателно постигнатите споразумения. Това е добра новина, казва тя. „Но основните причини за търговското напрежение и основните теми за реформата на търговската система все още са на масата", казва тя. Ръководителят на PwC за Германия Щьорк дори отива стъпка напред и предупреждава: Споразумението може да доведе до минуси за европейските индустрии. Ако китайските компании купуват повече в САЩ, те биха могли да намалят поръчките си в Европа.

Съгласно настоящото споразумение между САЩ и Китай Пекин се ангажира да закупи допълнителни американски стоки за 200 млрд. долара през следващите две години, за да намали търговския дефицит. Съединените щати спират наказателните мита. Голяма част от наложените наказателни мита обаче остава в сила.

Освен това много от основните проблеми между двете страни, като например широкообхватният достъп до пазара на американските компании в Китай, кражбата на интелектуална собственост и дъмпингът в ключови индустрии, са изключени от споразумението. Ще мине известно време, преди да се постигне нов цялостен договор между двете страни. 

Гражданите задават въпроса за системата

Решенията на глобалните проблеми се нуждаят от общ подход. Но липсват условията за това. Недоверието се е настанило в много области на обществото. Въпреки че хората в много страни - като Германия - се възползват от ниската безработица и повишаването на заплатите през последните няколко години, опасенията нарастват. Вярата в надеждността на националните и международните институции намалява. Това е заключението на консултантската компания Edelman в нейния „Trust Barometer“, който беше представен в понеделник.

„Нужно е по-тясното трансгранично сътрудничество в много области, за да се адресират притесненията за търговската система, основана на правила, да се намалят вредните за климата емисии и да се засили международната данъчна архитектура“, предупреждава и МВФ. Социалните вълнения в много страни също пораждат загриженост за фонда.

Недоверието обаче не е само сред институциите. Много граждани задават въпроса за системата като цяло. 58 процента от запитаните в „Trust Barometer“ казват, че капитализмът в сегашната му форма е повече вреден, отколкото полезен. Мнозинството от хората в 15 от 28-те индустриализирани и нововъзникващи страни, в които е проведено проучването, твърдят, че вярват, че след пет години няма да са по-добре, отколкото днес.

Неправителствената организация Oxfam изчислява, че богатството на 500-те най-богати хора в света се е увеличило с 25 процента миналата година. В същото време жените, по-специално, не получават заплащане за домакинската работа.

В доклада си „Time to Care“ Oxfam изчислява, че неплатеният труд и грижите, които полагат жените, добавят поне 10,8 трлн. долара към световната икономика - три пъти повече от технологичната индустрия.