Най-лошият климатичен сценарий на McKinsey

Климатичните промени вече не се разглеждат само като екологичен проблем, а все повече като сериозна икономическа заплаха. Лари Финк, ръководител на мощната инвестиционна компания Blackrock, наскоро „помоли“ топ мениджърите да обърнат по-голямо внимание на последиците от глобалното затопляне. Не по-малко влиятелните бизнес консултанти от McKinsey предупреждават за драматично въздействие върху световната икономика.

Ако нищо не се промени, изменението на климата може да „застраши стотици милиони животи, трилиони долари и физическия и природния капитал на света", прогнозират консултантите в ново проучване ("Climate Risk and Response").

Финансовите пазари биха могли да бъдат изправени пред катастрофа, ако рисковете от изменението на климата не бъдат взети по-насериозно, предупреди McKinsey в доклада си в четвъртък.

Дори инвеститорите, компаниите и регулаторите, които са с екологично съзнание, могат да пострадат сериозно, тъй като незначителните повишения на глобалните температури заплашват да създадат опустошение, заяви консултантската изследователска група McKinsey Global Institute.

„Пазарите са създадени в контекста на сравнително стабилен климат“, казва Джонатан Уоцел, един от авторите на доклада. „Но има възможност за нарастване на рисковете, което поставя под въпрос капацитета на системата“, допълва той.

От McKinsey допълват, че този риск е значителен в области като Южна Азия, където температурите вече нарастват над тези на границите на човешката издръжливост. Ако топлината продължи да се увеличава, може да се понижи производителността. 

Индия  ще е особено засегната. Около половината от брутния вътрешен продукт на страната се генерира на открито - със сериозни последици: Увеличаването на топлината и влажността правят работата на открито все по-непоносима. Консултантите изчисляват, че тази тенденция би струвало на Индия около 2,5 до 4,5 процента от икономическата продукция до 2030 г.

Но Индия не е сама в бедата. В световен мащаб топлината и влажността ограничават и сега натоварването, което може да се осъществява на открито, се казва в проучването. Ако емисиите продължават да нарастват, както досега, 250 млн. до 360 милиона души биха живеели до десет години в региони, където ги заплашват смъртоносни топлинни вълни; до 2050 г. броят им може да нарасне до между 700 млн. и 1,2 млрд. Освен Индия са засегнати и страни като Пакистан, Бангладеш и Нигерия. Такива неблагоприятни условия засягат особено селското стопанство, минното дело и строителната индустрия. В тези сектори продажби за между 4 и 6 трлн. долара по целия свят биха били изложени на риск до 2050 г.

По регионални казуси докладът на McKinsey изследва множеството последствия от изменението на климата:

Туризмът и производството на храни в Средиземноморието например ще пострадат, ако климатичните условия в Марсилия през 2050 г. наподобяват тези на Алжир днес. След това периодът на суша в средиземноморския регион ще се простира средно в повече от шест месеца в годината. Рискът от слаби реколти нараства в световен мащаб. За компенсиране на това е необходимо допълнително съхранение, според доклада разходите за това ще възлизат на между 5 и 11 млрд. долара годишно.

Опасността от циклони и приливни вълни може да намали стойността на  недвижимите имоти в американския щат Флорида с 30 процента до 2050 г.

Затоплянето на океаните може да намали риболова с 8%  до 2050 г. и да засегне поминъка на 650 до 800 млн. граждани по целия свят.

Една четвърт от най-големите 100 летища са на по-малко от десет метра над морското равнище и според проучването могат да бъдат изложени на „сериозни опасности“ от приливи и бури. Освен това около 185 000 пътници годишно няма да могат да летят до 2050 г. заради жегата.

Според проучването Германия като бизнес място също ще усети последиците от изменението на климата, макар и в по-малка степен от другите региони. Като страна износител Германия е зависима от функциониращите вериги за доставки, казват от McKinsey.  Те биха могли да бъдат засегнати от екстремното време. Например, може да бъде засегнато снабдяването на промишлеността с полупроводници или с редки земни метали. 

До 2030 г. всички 105 страни, оценени от McKinsey - които представляват 90 на сто от глобалния БВП - вероятно ще страдат от физически промени, като увеличен „воден стрес“, наводнения или по-голям брой хора, изложени на екстремни горещини.

Според проучването обаче някои региони или сектори ще имат шанса да се възползват от изменението на климата. В Канада, Русия и в част от Северна Европа например с повишаване на температурите може да се увеличи добивът на култури. Отделни сектори, например производители на климатични системи, също очакват по-голямо търсене: Според McKinsey пазарната пенетрация на такива устройства в Индия в момента е само десет процента. 

Докладът се публикува на фона на редица предупреждения от анализатори, специалисти и компании за рисковете от промените в климата. Лари Финк, изпълнителен директор на BlackRock, прикова вниманието тази седмица с годишното си писмо до клиентите, предсказващо значително преоценяване на активите в резултат на климатичния риск. В отделен доклад в четвъртък рейтинговата агенция Moody's заяви, че повишаването на морското равнище представлява дългосрочна заплаха за кредитоспособността на страните от Азия, Близкия Изток и Северна Африка.

Марк Карни, напускащият управител на АЦБ, също предупреди неотдавна, че компаниите и инвеститорите трябва да засилят подготовката си за климатичните промени или активите им могат да станат безполезни.