Суровините може да не бъдат вечно евтини

Надигащата се заплаха от нефинансирани пенсионни и здравни задължения в САЩ, съчетана с желанието на централните банкери и политиците да се опитат да ускорят инфлацията чрез печатане на пари - като по този начин отслабват долара - може да превърне златото в най-горещия нов клас активи през следващите няколко години. Някои от тези тенденции биха могли да доведат и до ръст на цените на суровините като цяло, въпреки че перспективата за по-широка война, започваща в Близкия изток, все още не е създала устойчив скок в петролните цени, прогнозира Форухар

Има много причини - от дефицитните разходи през политическия риск до спукването на корпоративния дългов балон, доларът да отслабне. Ако това се случи, суровините, които се движат обратно на зелената валута, биха поскъпнали в доларово изражение. Американският фондов пазар вероятно ще спадне, тъй като корпоративните маржове са изпилени и няма много буфери срещу нарастващите цени на енергията и суровините. Ако доларът поевтинее, всички разходи за задграничните вериги за доставки също ще нараснат.

Ако това се случи, няма голямо съмнение, че Федералният резерв ще се опита да подкрепи пазара с по-нататъшно монетарно облекчаване. Като се има предвид, че всеки централен банкер в света ни казва, че паричната политика не може да подкрепя пазара вечно, възможно е подобен ход да предизвика не по-нататъшно покачване на акциите, а бягство към златото и може би към суровинния клас активи като цяло.

Количественото облекчаване е основен фактор за последното покачване на цените на индустриалните стоки, които не са само суровина за бизнеса, но и търгуеми активи за спекулантите. Това е теория, която в момента се подхвърля от някои инерционни инвеститори.

Този сценарий ще се реализира само ако няма значителен срив в глобалния растеж, който да промени основната картина при търсенето. Възможно е нещата да тръгнат в друга посока, особено ако растежът в Европа или Китай започне да се колебае заедно с този в САЩ.

Все пак, ако цените на суровините наистина се повишат, ще има безброй последици. Ще видим ръководителите на петролните държави окуражени, а популисткият национализъм да се увеличава в световен мащаб, защото инфлацията в цените на храните и горивата ще удари най-силно бедните, насърчавайки политическата нестабилност. Това, от своя страна, би могло да създаде нови търговски сътресения и вид смущения, които пазарите в момента калкулират.

От друга страна обаче, търсенето на суровини е ценово еластично - след като цените отидат твърде високо, търсенето винаги пада. Цикълът на замяна на един източник на енергия с друг се повтаря от стотици години. В един идеален свят следващият балон при суровините, когато и да дойде, би могъл да ни помогне да направим последната промяна – изоставяне на изкопаемите горива в полза на възобновяемите енергийни източници.