През последната година ръководителите на Федералния резерв на САЩ станаха все по-отворени за това какво паричната политика не може да направи за икономическия растеж, пише Брендън Грийли за Financial Times.
През ноември, например, председателят на централната банка Джей Пауъл посочи, че Конгресът трябва да обмисли начини за подпомагане обучението на работниците или за улесняване на жените да останат в работната сила.
Бившите председатели на Фед Джанет Йелън и Бен Бернанке наскоро изпратиха още едно послание до Капитолия: ако настъпи спад, Фед може да не е в състояние да се справи сам.
„Въпреки че паричната политика ще има значима роля при бъдещите спадове, едва ли тя ще е достатъчна през следващите години“, заяви Йелън пред конференция на икономисти в Сан Диего.
Пауъл апелира за структурни политики, които увеличават способността на Америка да расте в дългосрочен план, независимо от възходите и спадовете на бизнес цикъла. Противно на това, Йелън и Бернанке са загрижени за цикличните политики - начините за реагиране на рецесия.
Това се дължи на намаления обхват на паричните стимули.
Естественият лихвен процент в САЩ - този, който би съществувал, ако централната банка не се намесва - все още е по-висок от онзи в Европа или Япония, според оценките на клона на Фед в Ню Йорк. Това отразява по-силния икономически растеж в Америка. През последните няколко десетилетия, обаче, естествената ставка спадна - от 3,7 на сто през 1980 г. до 0,6 на сто в края на 2019 г.
За да насърчи кредитирането при спад, Фед може да тласне лихвите под естественото им ниво. При естествена норма, която вече е опасно близо до нулата, остава малко пространство за маневри.
В Сан Диего Бернанке каза, че алтернативните инструменти на Фед, като купуване на активи и бъдещи насоки, са стабилни, но предупреди, че ако естественият лихвен процент спадне твърде много, инструментите ще бъдат по-малко ефективни. Според него това би означавало „по-централна роля на фискалната политика в отговор на икономическото забавяне“.
Йелън и Бернанке призовават Конгреса да засили автоматичните стабилизатори - програми от рода на помощите при безработица, които се задействат по време на рецесия и облекчават ефектите от кризата. САЩ обаче разполагат с по-малко щедри фискални стабилизатори от повечето други развити страни.
„Това е нещо, което Конгресът би могъл да направи преди следващата рецесия, и вярвам, че трябва да го направи“, казва Йелън.
преди 4 години Когато външния дълг на САЩ стигне 100 трилиона... може би. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години По-точно обяснението е от не особено напреднал. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Не, аз не колекционирам зелени хартийки с холивудско покритие,т.е. не кредитирам САЩ.Обясняван като за не особено напреднали:Ако светът по някаква причина сложи 1 милиард лева под дюшеците,България може да напечата 1 милиард и това изобщо няма да се усети от никого! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години САЩ живеят за чужда сметка? За чия, твоя ли? Ти например колко американци храниш? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години "Достигна ли монетарната политика в САЩ своя лимит?"Да се откажат САЩ да живеят за чужда сметка?Абсурд!Правенето на пари от въздуха ще продължи.Плюс сега няма нужда дори да ги печаташ.10 копчета на клавиатурата и.... воала! отговор Сигнализирай за неуместен коментар