Китай няма друг избор освен икономическа либерализация

Япония, друга износна азиатска икономика, която навлезе в демографска стагнация, реши този проблем, като инвестира сериозно в производствен капацитет в чужбина. Търговският баланс на Япония се колебае между излишъка и дефицита, но текущата й сметка, която включва търговията, както и задграничните приходи на местните компании, е устойчиво положителна, тъй като японските фабрики по света репатрират печалбите си.

Тази опция не е лесно достъпна за Китай. Китайските инвестиции в чужбина обикновено са лоши. Вижте губещите стоманодобивни заводи във Великобритания, зелената енергия, която е силно зависима от европейските правителствени субсидии или надценените технологични компании с трудно разбираеми бизнес модели. Прехвалената инициатива „Един пояс, един път” налива пари предимно в корупционнни обществени проекти, на които не може да се разчита да донесат доход за някого. Те също така все по-често провокират политическо подозрение и враждебност, най-видимо в Малайзия.

Ще трябва да се намерят други средства. САЩ финансира собствения си хроничен дефицит по текущата сметка чрез ролята си на водеща дестинация в света за инвестиционен капитал. Първата стъпка за Китай би било привличането на повече преки чуждестранни инвестиции във фабрики и компании за услуги с цел повишаване на вътрешната производителност. Няколко поредни американски администрации се опитват да насочат Пекин в тази посока, като изискват по-добра защита на върховенството на закона и интелектуалната собственост, но с малък успех.

Пекин обаче няма голям избор освен да осъществи финансова либерализация, както отбелязаха икономистите от Morgan Stanley миналата година. Китай ще трябва да ухажва чуждестранни портфейлни инвеститори, за да привлече капиталови потоци, с които да финансира дефицита по текущата сметка.

Не подценявайте разрушителната сила на този процес. Финансовото отваряне означава много повече от предоставянето на няколко лиценза на чужди банки. Като за начало е необходим основен ремонт на китайско корпоративно управление, за да се защитят чуждестранните инвеститори, както и приватизация на държавни и контролирани от Комунистическата партия предприятия, за да се даде възможност на чужденците да инвестират.

Ще се изисква също и премахване на капиталовия контрол. Това отваряне в крайнa сметка ще даде на китайските граждани право на глас относно икономическото управление на правителството чрез желанието им (или липсата на такова) да задържат парите си в страната. Комунистическата партия винаги се е съпротивлявала на такава стъпка по очевидни политически причини.

Резултатът от всичко това - отворен Китай, чието правителство вече не се стреми да наруши правилното функциониране на глобалните пазари на стоки и капитали - ще бъде победа за Китай, Америка и световната икономика.

Но никой не бива да очаква, че това ще е „лесна“ победа, както твърди Тръмп за своите търговски войни. Най-многолюдната страна в света и втората по големина икономика е напът към хаотична промяна на своето стопанство, а може би и на политическия режим. Америка, както и всички останали, е по-добре да затегнат коланите за предстоящото неравно пътуване.