Митата на Тръмп вредят на американската промишленост

Една загадка на икономиката от ерата на президента Тръмп е защо американската промишленост рязко спадна в края на 2018 г. и през 2019 г., след като нарасна предходната година. Виновникът е началото на търговската война и сега се появяват нови икономически доказателства в подкрепа на това твърдение, пише Wall Street Journal в редакционен материал. 

В яркo ново изследване икономистите от Федералния резерв Арън Флан и Джъстин Пиърс проучват влиянието на вдиганията на митата през 2018 г. върху заетостта, производството и цените в промишлеността на САЩ. Това е важна работа, тъй като 2018 г. постави сериозно началото на кампанията на Тръмп за промяна на световния търговски ред, използвайки митата като негово предпочитано оръжие.

През 2017 г. Тръмп пасува по отношение на митата, тъй като се съсредоточи върху дерегулацията и прокарването на данъчната реформа, която най-накрая бе одобрена от Конгреса през декември. През същата година американската промишленост скочи и продължи да расте до средата на 2018 г., както като продукция, така и като заетост.

Тръмп започна митническата война в началото на 2018 г. с риторични предупреждения през януари. Първите мита бяха наложени през февруари върху пералните и соларните панели. Митата за стоманата и алуминия дойдоха месец по-късно - първо с изключения за съюзниците, които бяха премахнати през юни. Третата вълна бе насочена към Китай, като тя настъпи поетапно от юли до септември. Чуждестранните правителства отвърнаха с разнообразни мита за различни американски стоки.

Тръмп оправда кампанията си отчасти като начин за съживяване на американската промишленост, която същевременно осигурява защита от нелоялни търговски практики. И така, как сработи това?

След като проучват фактите, икономистите имат лоши новини за феновете на митата. „Установяваме, че митата от 2018 г. са свързани с относително намаляване на заетостта в промишлеността и относително увеличение на цените на производител“, пишат те.

По-конкретно, те добавят, че „за заетостта в промишлеността, защитният ефект от митата е повече от компенсиран от нарастващите разходи за вносни компоненти и ответните мита. По отношение на цените на производител, ефектът от митата се пренася изцяло чрез растящите разходи за внос."

Казано по-просто, по-високите разходи вследствие на митата заличават ползите от ограниченията на вноса. Митата отнемат повече работни места, отколкото създават.

Точно това би прогнозирала икономическата теория още от времето на Дейвид Рикардо, но е полезно това да бъде потвърдено въз основа на настоящите обстоятелства, защото протекционистите винаги казват, че този път е различно. Според тях митата няма да навредят, защото чуждестранните износители са толкова разрушителни или че чужденците ще поемат разходите, или нещо подобно.

Не. Митата са данъци и тези данъци налагат разходи, които изкривяват търговията и производството и често вредят на индустриите и компаниите, на които са предназначени да помогнат. Пример за това са производителите на алуминий и стомана, които се възползват от по-малко чуждестранна конкуренция, но страдат от по-високите разходи за вносни суровини и общия спад на промишлената търговия.

Както заключават икономистите от Фед, „установяваме, че защитата от чужди продукти е напълно компенсирана в краткосрочен план от намалената конкурентоспособност вследствие на ответните мита и по-високите разходи на индустриите надолу по веригата.“ Те добавят, че са се фокусирали само върху въздействието на митата, а не върху „повишената несигурност“ от търговската политика. Предишно изследване на Фед разгледа несигурността и установи, че тя е отнела около един процентен пункт от ръста на БВП на САЩ, което обяснява забавянето от 3% до 2% през последната година.

Осъзнаваме, че това няма да убеди отявлените протекционисти, за които митата са преди всичко политика. Но икономическите факти за протекционистките щети се трупат и те са реални и значими.