Авторитарният завой на Китай е предизвикателство за света

В действителност 2019 г. се превърна в ужасна за китайската мека сила: затварянето без съд на двама канадци в Пекин, репресиите спрямо хора от уйгурското малцинство в масови затворнически лагери, публичните свади с футболиста на Арсенал Месут Йозил и мениджъра на баскетболния отбор Хюстън Рокитс Деръл Мори, както и няколко други въпроса, опетниха имиджа на Китай.

По-вероятно е друго тълкуване: че това е начинът, по който сега Китай иска да действа. Правителствената бяла книга, публикувана навреме за честванията във връзка с юбилея на Народната република през октомври, беше кристално ясна в убежденията си относно превъзходството на китайското „централизирано, обединено и твърдо ръководство“.

Пекин е толкова горд с това, че сега иска да изнася своя модел на развитие. Пример за това бе форумът през ноември, наречен „Значението на социалното управление в Китай за света“, на който присъстваха 200 експерти от 20 страни. Синхуа, официалната информационна агенция, похвали конференцията като предоставяща „мъдрост на свят, който се нуждае от нови модели на управление“.

Както Елизабет Иконъми отбеляза от името на Съвета по външни отношения на САЩ през декември, Китай обучава служители от свои съседни страни да потискат несъгласието и да привличат чуждестранни инвестиции, като същевременно си осигуряват достъп до чужди технологии и умения.

Ако този китайски мироглед се запази, то останалият свят ще трябва да реши дали и до каква степен един авторитарен, на моменти драконовски, Китай може да бъде приобщен. Това ще предизвика неудобни прегледи на ситуацията, които се стремят да балансират търговските императиви с национални ценности като свободата на словото и правата на човека.

Китай трябва да осъзнае, че обществените възприятия могат да бъдат от решаващо значение за бъдещата политика в демократичните страни. Ако Пекин продължава да се опитва да си проправи път чрез сплашване на другите, той може в крайна сметка да постигне точно обратното на целите си.