По-богати означава ли и по-щастливи?

Неравенството в щастието обаче се разширява по време на икономически спадове. Във Великобритания, където общите нива на благополучие се оказаха устойчиви по време на кризата и се повишиха след нея, положението на застрашените групи - безработните, инвалидите и най-слабо квалифицираните - се влоши. Дори в по-добри времена намаляването на неравенството в щастието зависи от качеството на обществените услуги и институции: изборът на политики е от значение.

На фона на изминалото второ десетилетите на XXI век как може огромният интерес през този период към връзката между благополучието и икономиката да ни води през следващото десетилетие? Едно от заключенията е, че спадовете може да бъдат още по-вредни, отколкото предполагахме по-рано, докато устойчивите експанзии, когато заетостта най-накрая обхване най-уязвимите групи, са още по-благоприятни.

Пълната заетост е колкото икономическа, толкова и социална награда. Веднъж постигната, тя трябва да се отстоява яростно. В Европа увеличението с 1 процентен пункт на безработицата се преценява, че генерира спад в благополучието пет пъти по-голям от този, произтичащ от увеличение на инфлацията с 1 процентен пункт: това „съотношение на нещастието“ трябва да се взема предвид от политиците, когато балансират рисковете от различните политики.

Вредата, нанесена от отрицателните шокове при доходите върху благополучието, трябва да ни мотивира да помислим отново за читави системи за застраховка на доходите - особено в страна като Обединеното кралство, като се имат предвид необичайно високите нива на волатилност на доходите на домакинствата и тежестта на скорошните съкращения в социалните разходи. На първо място доказателствата сочат, че новото поколение услуги, фокусирани върху психичното здраве, общественото здравеопазване и подпомагането на заетостта, трябва да бъдат подрепени с ресурси, а не с политическа реторика.

Поглеждайки към новото десетилетие, има ли основание за мъничко оптимизъм? Може би. Рискът, разбира се, произтича от това, че привикнахме към намалените очаквания: второто десетилетите на XXI век занижи представата ни за нормалното. Положителното обаче може би е в това, че няма да е необходимо 20-те години да предложат твърде много, за да ни изненадат приятно.

Ако, въпреки насрещния вятър, се появи нещо, наподобяващо по-добри времена, за известно време може да го оценим малко повече. Ако стане така, нека се надяваме, че евентуалният оптимизъм ще бъде използван за справяне с предизвикателствата - стари и нови - на новото десетилетие.