По-богати означава ли и по-щастливи?

Представете си благополучието на страна, далеч по-богата от Великобритания. Икономиката й е с над 300 млрд. паунда по-голяма, а работниците й са с почти четвърт по-производителни от британските, като се радват на заплати, които са по-високи със 7000 паунда. Домакинствата са достатъчно състоятелни, за да харчат хиляди повече за потребление, а пък публичните услуги имат далеч по-добри ресурси. Такава икономика все още ще е изправена пред дълбоки предизвикателства - включително вкорененото неравенство, регионалните дисбаланси и изменението на климата - но просперитетът като цяло прави живота малко по-лесен.

Ако тази въображаема страна ви звучи едновременно чуждо и познато, то и така би трябвало. Това е описание на икономиката, която Великобритания можеше да има днес, ако не се беше лишила от десетилетие на икономически напредък след финансовата криза, пише Гавин Кели за Financial Times.

След края на мрачното десетилетие си струва да допуснем, че това се бе случило, но не за да се измъчваме с това, което би могло да бъде, нито пък да разпалваме отново спора за ползите и грешките от строгите мерки за икономии. По-скоро сега е моментът да размишляваме как бихме се чувствали, ако нещата се бяха развили по различен начин: щеше ли по-богати да означава и по-щастливи?

За мнозина това може да звучи като нелеп въпрос. Разходете се из всеки град или градче във Великобритания и човешката цена на икономическа стагнация е видна. И все пак връзката между националния просперитет и личното благополучие е сложна. Едно от най-цитираните и оспорвани открития в съвременната социална наука, така нареченият парадокс на Ийстърлин, гласи, че със забогатяването си нациите не стават по-щастливи, въпреки факта, че в дадено общество хората с повече пари обикновено са по-удовлетворени.

Една от причините може би се състои в това, че болката от лошите времена значително надвишава печалбата от добрите. Точно както изследванията показват, силната непоносимост към загубите на ниво индивидуални доходи се отнася и за макроикономическото представяне. В развитите икономики оценките сочат, че е необходим между 2 и 6 на сто икономически растеж, за да се компенсира вредата за личното благосъстояние, произтичаща от спад на брутния вътрешен продукт с 1 на сто. Резултатът? В рамките на икономическия цикъл нациите могат да имат проблеми да постигнат голям напредък.

Що се отнася до човешкото щастие обаче средните стойности за държавите разкриват толкова, колкото и прикриват. Ако нашата основна грижа е избягването на нещастието, тогава промените в разпределението на щастието, както и общото му ниво, би трябвало да ни засягат. Тук можем да видим светлини и сенки. Според проучванията на Андрю Кларк, Сара Флеш и Клодия Сеник, поразителна черта на капиталистическите демокрации е, че „неравенството в щастието“ спада, когато нациите стават по-богати - намаляват както напълно нещастните, така и значително удовлетворените (като САЩ са отчетливо изключение).