ЕС ще трябва да плати цената за избора на удобно ръководство

Трета политическа сила стана партията „Обнови Европа“ – наследникът на Алианса на либералите и демократите за Европа, подкрепена от Еманюел Макрон. Тя получи 108 места, с 39 повече, което я превърна в партията с най-голям ръст в парламента. Зелените също се радваха на нова подкрепа с общо 74 места – с 22 повече. Популистите, които също се прегрупираха в политическото обединение „Идентичност и демокрация“, спечелиха 73 места, или с 37 повече.

В България, на фона на традиционно ниска избирателна активност и вяла предизборна кампания, първа сила стана обединението на ГЕРБ и СДС с 31,07%, следвано от БСП с 24,26%, ДПС с 16,55%, ВМРО със 7,36% и Демократична България с 6,06%.

Кандидатът от Осака

Резултатите значително затрудниха избора на нов председател, продължил близо месец и половина. През този период в медиите за ръководител на ЕК бяха спрягани имената както на някои от другите водещи кандидати Маргрете Вестагер и Франс Тимерманс, така и на някои по-неочаквани европейски лица като българката Кристалина Георгиева.

Но може би ключово за избора на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен на поста се оказа именно кандидатът на социалистите Франс Тимерманс. По време на срещата на върха на Г-20 в Осака около неговото име се появи консенсус, включително и от страна на Ангела Меркел.

И въпреки че неговият избор бе подкрепен от Париж и Берлин, то това не се хареса в много други европейски столици, както и сред редиците на ЕНП. Все пак един от най-високопоставените европейски постове отива в ръцете на лидера на партията, завършила втора. Меркел изглежда до голяма степен подцени неодобрението в редиците на своята политическа сила. Така след напрегнати преговори в Осака все пак не можа да се стигне до очаквания завършек и постът на председател на ЕК остана вакантен.

Безизходното положение изисква нови мерки, които само след няколко дни бяха синтезирани в ново предложение, идващо изненадващо от Франция, което изглежда удовлетворява всички. Меркел все пак ще трябва да се раздели с идеята за Spitzenkandidat, но председателят на ЕК все пак ще германец и то не кой да е а близкият до канцлера германски министър на отбраната Фон дер Лайен.

С приемането на предложението Макрон постигна голяма победа, която само допълни успехите му в европейската политика. Той успя да се пребори французойка да получи ръководния пост в Европейската централна банка, а френскоговорящия белгиец Шарл Мишел пое ръководството на Европейския съвет.

„По своята същност това беше шамар в лицето на Европейския парламент и на 51% от европейския електорат, който отдели време да гласува на изборите през май“, посочва в свой коментар по темата за Bloomberg професорът по европейско право от френското бизнес училище HEC Paris Алберто Алемано.

Според него по същество сделката за избора на Фон дер Лайен е начин да се ограничи нарастващата власт на Европейския парламент при определянето на дневния ред на ЕС и държането на блока, отговорен за действията му.

Недоволството, което породи изборът на Фон дер Лайен, е разбираемо предвид това, че тя бе абсолютно извън изборния процес и относително непозната извън страната си (а в Германия името й се свързва с корупционен скандал в министерството на отбраната). Нейният избор също така бе и твърде политически удобен – до такава степен, че накара мнозина да се чудят дали водещо в случая не е това тя да пасне на изискванията за пол, националност и партийна принадлежност, а не на собствени качества.

На политическата игра на европейските лидери до известна степен бе отговорено с отхвърлянето на френския кандидат за еврокомисар Силви Гулар. Изборът на близката до Макрон Гулар от партията „Обнови Европа“ не бе подкрепен, като основните критики очаквано дойдоха от консерваторите. Това  се превърна и в първия път в историята на ЕС, когато кандидат на голяма западноевропейска държава е отхвърлен.

Въпреки че отстраняването на Гулар бе удар за комисията на Фон дер Лайен и Макрон, то най-потърпевши се оказаха победителите от вота ЕНП, както и чувството на доверие между партията и нейния най-влиятелен представител Ангела Меркел.

Целият този процес със сигурност подкопава доверието в европейската институция и най-вече на Европейския парламент.